Любов от пръв поглед/A love of first sight

Двадесет и пета глава

Тази нощ спах лошо. И не, не защото от главата ми не излиза образа на Мария и Андрей, които се прегръщат и целуват. Просто проспах половината ден. Добре де, може би по малко и от двете. Факт е обаче, че и днес не ми е ден. А това два поредни дни да не ми върви хич не ми се нрави.

Все пак се привеждам в приличен външен вид и докато се реша, критично оглеждам цъфналите краища на косата си. Май ми е време за подстрижка. Както и от нова спирала, тъй като моята се оказва съвсем празна. Изглежда като цяло съм си занемарила външния вид. Трябва да се стегна.

За първи път не изгарям от желание да ходя в Академията. Не защото не ми се ходи, а заради това че кой знае каква гледка ще заваря там днес.

Отивам на стажа си, но прекрасните жени май уловиха, че не съм в добро настроение, затова си поговорихме, след което ме оставиха да почета. Наистина извадих късмет като се записах тук. Всички са мили и гледат да не те тормозат излишно.

Обаждам се на Бела и се разбираме да ходим заедно към залата. Което е добре, тъй като ще мога да си поговоря с някой. Не че не се оплаках на библиотекарките как безпаметно съм се напила, ама друго си е с някой на твоята възраст. А и няма да съм самичка.

Когато се срещаме я гушкам и я питам как е.

- Била съм и по-добре - отговаря ми с крива усмивка, която на повечето хора не отива, но на нея и стои сладко. - А ти?

- Май и аз. Не помня почти нищо от излизането ни.

- Така ли? Мария цяла вечер се натискаше на Анди - започва да ми обяснява тя, а аз я прекъсвам.

- Да, да, това го помня. Както и да е - засмивам се нервно. Поне не съм единствената която го е забелязала, ако това е някакво успокоение.

- Знаеш ли, имало е опит за влизане с взлом в залата вчера? - казва уж небрежно, но ми се струва  че и се иска да знам какво се случва. Аз обаче нямам никаква представа.

- Да бе.

- Да, Алекс е казал на Кристиан, а той каза на мен. Струва ми се странно. На кого му е притрябвало да влиза в зала за танци?

Логичен въпрос. Но тази новина ме накара да потръпна. Вчера бях там. И Андрей и Мария също. Боже, защо Надувкото не ми е казал??

- Може би са имали друга цел. Да сплашат някого или и аз незнам - размишлявам на глас.