Noticeme.com

twɛɳty-ѳɳɛ

Джимин се приближи бавно и несигурно до Юнги, който бе седнал на земята, облегнал се на плота.

Клекна до него и заговори с мек тон.

– Юнги? Какво ти е?

Главата на чернокоското, която бе клюмнала се надигна.

– Хм? Джимин, това ти ли си? -проговори едвам-едвам.

– Да, аз съм. Какво е станало?

– Прекалих твърде много.

– С кое? - попита за да може да изкопчи повече информация.

– Наркотиците.

Джимин застина на място.

– Ти...какво? -не можеше да преосмисли нещата.

– Толкова много съжалявам за постъпката ми...

Брюнета не знаеше какво да каже, за това се приближи до Юнги и го прегърна.