Noticeme.com

twɛɳty-twѳ

Няколко часа по-късно двете момчета седяха на дивана в хола в мълчание.

Нито едния, нито другия не знаеше как да подходи с думите си.

Накрая Джимин развали тишината.

- И сега какво? - попита първото, което му дойде на ум.

- Нищо. - отговори Юнги като повдигна рамене.

- Как така "нищо"? Та, ти употребяваш-

-Не го казвай. - каза дума по дума.

Брюнета замълча, но след това пак проговори.

- А някой знае ли за това?

- Не. Е, освен дилъра, който ми пробутва наркотиците. -засмя се без капка хумор.

- Ти... - спря по средата на изречението за да го обмисли и пак продължи - от колко време...сещаш се.

- Години.

- Защо не поговори с някой за това?

- И какво да кажа? "Хей, знаеш ли, аз съм наркоман. Много е забавно, нали?".

Джимин тъкмо бе на път да каже нещо, но Юнги бе бърз и му отговори.

- Не.