Тейонг е безнадеждно влюбен в съученика си Юта.
Проблема е, че Юта има ужасен характер. Той мрази всички ( включително и най-добрия си приятел Дойонг ).
Единственото нещо, което интересува Юта е... ЕХО.
Часовете преминаха изненадващо бързо и преди да се усети Тейонг вече излизаше от училище заедно с Юта.
И отново дойде проблемът свързан с не достатъчно обмислените действия на Тейонг. За човек, който обичаше да планира всичко, доста често се озоваваше неподготвен.
Както сега.
Бе поканил Юта, но не беше решил къде ще го заведе. Като се замислеше, всъщност не беше особено сигурен на какви места обича да ходи Юта.
Дали щеше да се изложи ако го попита къде иска да отидат?
Но със сигурност щеше да се изложи повече ако го заведе някъде и на другото момче не му хареса.
- Къде ти се ходи? - попита Тейонг поглеждайки към Юта.
- Искам да отидем в лунапарка. Само ако ти се ходи, разбира се.
- Да, естествено, че ще искам, щом ще съм с теб.
Преди Тейонг да има време да съжали за думите си, Юта хвана ръката му и го целуна по бузата.
- Ти определено си възможно най-милото момче на света.
Тейонг се усмихна и дръпна ръката му приближавайки го още повече към себе си и двамата се запътиха към лунапарка.
След около двайсет и пет минути пристигнаха на желаната дестинация.
Първото нещо, което Юта направи беше да изтича до най-близкия щанд където продаваха сладолед, дърпайки Тейонг след себе си.
Щом си взеха сладолед седнаха на първата свободна пейка, която видяха.Тейонг реши, че ще е по-добре да не се съсредоточава над начина по който Юта бавно облизваше сладоледа, тъй като това щеше да предизвика... проблем.
По-късно двамата започнаха да обикалят разглеждайки атракциите.
Тейонг се опита да спечели една плюшена играчка, която Юта бе харесал, но не успя да улучи нито веднъж. Естествено това не го обезкоражи и продължи да се опитва.
Единственото, което постигна обаче беше да разсмее Юта, понеже след четири опита все още не беше уцелил.
Юта се наложи да го издърпа, защото Тейонг беше на път да се скара с продавача, който при последния му пропуснат изстрел не успя да сдържи смеха си.
- Нарочно са ги направили, така че да не можеш да спечелиш нищо. - Измрънка Тейонг докато Юта го дърпаше след себе си.
- Разбира се. - Юта се подсмихна, намирайки за много сладко как Тейонг се опитваше да го впечатли.
По-голямото момче продължи да си мрънка докато двамата вървяха из лунапарка.
- Как да те накарам да спреш да мрънкаш. - Юта се спря и погледна към Тейонг.
- Като се върнем обратно там.
- Аз имам по-добра идея.
Юта се приближи към Тейонг и сля устните им в кратка целувка.
Щом се отделиха Тейонг го погледна с разширени очи. Халюцинираше ли или Юта го беше целунал наистина?
- Ето. Спря да мрънкаш. - Юта се усмихна самодоволно.
- Аз трябваше да те целуна пръв!
- Просто млъкни и ме целуни тогава!
Тейонг стоеше и го гледаше изненадано, но скоро осъзна какво му беше казало другото момче и обви ръцете и около кръста му предърпвайки го по-близо и погълна жадно устните му. Юта обви ръце около раменете му и отвърна на целувката нетърпеливо, притискайки се към него.
_______________
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
