ПИСМО

Untitled Part 1

Така. Като за начало да не си помислите, че съм някоя заклета мъжемразка. Не. Определено това определение не се отнася за мен. Харесвам мъжете. Като приятели и нещо повече, разбира се. Както всички казват, около тях няма толкова много интриги. И всъщност е така. Точно така е, докато не се обвържеш с някого от тях и той не се окаже психично болен и те наранява умишлено. За негово удоволствие предполагам. Прави пробллем от най-малките неща и накрая винаги изкарва себе си мъченика. Глупости. Мъченик си друг път, слънце. Само си минал покрай него.
Двойният стандарт също ми е много любим. Ако има някой не знаещ какво е това, ами, с две думи, той може да прави нещо, ти не му правиш проблем, но когато ти направиш същото... О, как можа! На теб ти е забранено. Дано схванахте какво имам предвид. Често срещано явление е при мен това. Много го обичам.

Защо пиша това писмо ще се питате предполагам? Какъв е смисълът от него? Целя ли да му се подиграя публично? Верни ли са нещата, които ще напиша? Аз ли съм мъченика във връзката?

Спокойно. Отговарям веднага. Пиша това, защото след поредния скандал или каквото там се води, стигнах отново до фаза, в която не искам да погледна храна, очите ми са постоянно зачервени, тъжна съм, нямам сили да стана от леглото. Този път обаче станах, погледнах се в огледалото и си казах "Не, няма да страдаш повече. Ще бъдеш ти суровата този път. Ще му покажеш на теб какво ти беше през това време. Ще го накараш той да се притеснява и да се обвинява за това, което може да се случи между вас. За това, че може да те изгуби.", а ако не си вземе поука, явно просто не е писано да стане...

Смисълът от това мое излияние на душата е...не знам точно какъв. Искам да споделя с някого своята история. За да угодя на него и неговите прищявки смело мога да кажа, че останах без приятели. Дори малкото, които ми бяха останали. Знам, че навън има още куп момичета, стоящи в токсична връзка. Искам да ви покажа, че по никакъв начин няма да помогнат сълзите и молбите. Станете и бъдете силни. Защото, за Бога, на кой мъж ще му хареса до него да има жена, със зачервени нон-стоп очи и кокалесто, досущ като скелет, тяло. И не заради друго толкова слаба, а заради нерви по него. На никого! Никой мъж не го иска. За това и се намират любовници толкова често. При нея няма скандали, кавги, караници, спорове. Тя не е със зачервени очи. Не е само кожа и кости. Тя знае, че е най-важна. И никой мъж не е по-важен от здравето и щастието й. Направи го и ти, момиче. Ще го направя и аз. Най-трудният и най-лесният вариант се оказва, че са едно.

Не искам да го мразите. Не искам да си мислите, че е виновен за всичко. Не е виновен за всичко. Не целя да го осмея публично. Дори изобщо. Никога не съм търсила това по каквато и да било причина.

Всичко, което ще напиша тук е истина. Поне през моите очи. Аз така виждам нещата. Той може да каже, че са коренно различни. Но, най-важното е, че не си измислям. Няма художествена измислица тук. Та аз не целя да е художествен текст дори. Това е просто една изповед.

Не съм мъченика. Правя грешки. Много грешки. Големи и малки грешки. Ежедневно може би. Но това не означава, че не изпитвам тъга и болка, нали? Просто напоследък неговите грешки станаха повече от моите, колкото и да не му се вярва...