Мина много време. И реших днес да сложа финалната точка. На написаното тук разбира се, на всичко останало краят бе сложен доста отдавна.
Въпреки това ще си позволя да кажа още няколко неща. За последно.
***
Знам, че четеш това. И всичко, което качвам също. Като за начало, специален поздрав с песента отгоре. Знам, че я харесваше. Поне преди.
Малко странно, но все пак наложително да бъде казано. Освен гадже ми беше най-добър приятел. Нещата с гаджето не се получиха, но частта с най-добрия приятел. Дамн. Признавам, не съм очаквала момче най-добър приятел да се окаже добро "попадение". И факт, колкото и да се карахме и огорчавахме взаимно, "чатовете винаги са ни се получавали по-добре от говоренето", така и стана с взаимоотношенията. Приятелството ни се получи по-добре.
Вече ми е трудно да напиша нещо грубо, нещо лошо или нещо гадно, което ми е направило впечатление. Просто защото с времето забравяш лошото в хората и остават само хубавите черти.
Мога да те уверя, че аз продължих напред. Мисля, че и ти си. Не знам. Предполагам го и силно се надявам.
Финално (този път наистина) искам да ти кажа, че ми липсва философстването ти. До някаква степен. Просто ми липсва приятелят, който имах "едно време". Преди всичко.
Вече пазя само най-доброто.
КРАЙ.
YOU ARE READING
ПИСМО
RandomПисмо до всички момичета, сблъскали се с ценящ егото си мъж. Изгубили себе си в молби да им прости. Поставящи го на пиадестал. А в същото време "той" не показващ ни най-малко загриженост.
