Daddy :tk

24

2 дни по - късно

Техьонг постави големия букет от бели рози върху купчината пръст, а след това се настани на земята и положи глава до студената надгробна плоча.

- Как я караш, Бърта? - той зададе въпроса си почти шептейки, защото покрай него имаше още много хора, които щяха да го помислят за луд. След като не получи отговор от отсрещната страна, Техьонг продължи с монолога си. - Студено ли ти е там? Съжалявам, нямаше място за одеяло при теб. Казах ти да се подложиш на диета, но ти категорично ми отказа и продължи с мазните храни и пиенето. - тежка въздишка се разнесе около гроба. Техьонг беше готов да заплаче, но се съдържаше. Винаги, когато го правеше Бърта го наричаше "ревльо". - Съжалявам, отново че не идвам често, но тези пет деца направо ми изпиват кръвта. Спокойно, нося ти соджу, за да полеем идването ми.

От малко черно пликче Техьонг извади две зелени бутилки с алкохол. Отвори ги и едната постави върху пръстта, а другата си я взе в ръка. Отпи глътка от соджуто и присви очи от горчивината.

- Не мога да повярвам, че това си го пила. Ужасно е. Знаеш ли, кое още е ужасно? Новият ми шеф. Точно, Бърта, шеф. Започнах работа, като секретар при него, но той е много странен. Имам чувството, че има нещо гнило в цялата работа, но предпочитам така пред това да съм безработен. - Техьонг отново надигна бутилката към устните си. - Жалко, че не можеш да видиш Юнги колко е пораснал. Само него познаваш. Влязъл е в онази фаза, дето никога не съм я разбирал. А, пък Хосок - вторият ми син, когото не изчака и умря месец преди да се роди е тотално слънчице. Не си го чула от мен, но ми е любимец. Не, шегувам се, обичам ги всички.
Бърта, спомняш ли си след като излязох от болницата, заради онази катастрофа, колко бях объркан? Буквално, изгубен в мислите си. Ти се опитваше да ми помогнеш, но уви аз така и не си спомних повечето неща. - тъжна усмивка, пригласена с няколко сълзи, се настани върху лицето на Техьонг, който за пореден път отпи от стъкленото шишенце, но този път взе ѝ това от гроба и започна да полива отгоре му. - Надявам се в най-скоро време всичко да ми се проясни. Да ти е сладко соджуто, Бърта. Наистина се моля да си на по-добро място и модел.

Той се засмя на думите си и поклати глава. Изправи се от мястото си и потупа плочата по ръба.

- Ще се върна, но следващия път се приготви психически, защото идвам с децата да се запознаете.

Това бяха последните думи на Техьонг преди да напусне гроба на своята любима икономка бърта.

Чой Бърта

1964 - 2004

===============
Бърта, за тези които не са чели Ванте е икономката на Техьонг, която сe грижеше за него.

В една от главите (Vante) бях споменавала за Big Bang и Red velvet  и искам да кажа, че в този фик и Ванте те са стари групи от едно време. Исках да го кажа, за да е окей работата,,, не знам