『¤I Like You!¤』Markhyuck

#2

Ронджун седеше в стаята си и си пишеше домашните, когато чу почукване на вратата.

-Влез!-каза Ронджун, не отделяйки поглед от домашните си.

Щом вратата се отвори през нея влезе по-големият брат на Джун,Юта.

-Чух от Джънгу, че ще убиваш Хечан. Случайно да искаш да ми кажеш защо?

-Хьонг!-каза Джун и скочи да прегръща брат си, който от своя страна се усмихна сладко и отвърна на прегръдката.-Хечан е казал на Джено да прекарва повече време с мен, а аз едвам мога да седя в една стая с него, а камо ли да прекарваме повече време заедно!

-Джуни, това не е баш толкова лошо нещо.Така все пак няма да ревнуваш толкова много от Джемин и в същото време ще опознаеш по-добре Джено.

-Мислиш ли?- каза Хуанг с надежда, която Юта четеше в очите му.

За Ронджун единствените, на които можеше да каже всичко бяха братята му. Макар че, са доведени братя той,Юта,Уинуин и Дойонг се държаха като кръвни. И четиримата си помагаха взаимно и винаги се изслушваха един друг.

-Само бъди спокоен. Не трябва да му показваш, че ти е неудобно в него присъствие. -каза Юта и извади телефона от джоба.

-С кой пак си пишеш,хьонг?-по любопитства Хуанг.

-Не ти влиза в работата, дребен.-отвърна Юта и продължи да си пиши с тайнствения човек.

-Нека позная…хм…Тейонг хьонг! На 100% съм сигурен, че е той!

-Не!

Ронджун се изненада от отговора на брат си. Нима той не си пишеше с Тейонг? Та те винаги си пишеха.

-Хьонг, ти да не би да ме излъга?

-Не съм те излъгал. Аз наистина не си пиша с Тейонг.

-Ами тогава с кой?

-С едно момиче, с което бяхме приятели в пансиона в Осака.

Тъкмо когато Ронджуни щеше да казва нещо на вратата се почука и през нея влезе едият баща на момчетата,Чен.

-Деца, приготвяйте се. След малко тръгваме.-каза Чен и излезе от стаята.

-Е, аз слизам,Джун. Ти идваш ли?

-Да, само да си оправя косата и слизам.

-Добре!-каза Юта и излезе от стаята на по-малкото момче.