W ᴀ ʟ ᴋ ᴡ ɪ ᴛ ʜ ғ ʀ ɪ ᴇ ɴ ᴅ

11 2 0
                                    

Той разбра, че това е Парк. Нямаше си и идея, защо той е тук. Предполагаше, че той също е искал да се разходу и са се засекли.

Чон реши да го изчака. Докато го чакаше си погледна телефона. Видя че е 20:10, при което се сети че утре има ангажимент и трябва да е свеж на сутринта.

За по-малко от секунда реши, че ще се запъти към хотела чак в 21:30. След това видя че Парк е пред него.
-Чон, от колко време се разхождаш? -попита го Парк.
-От няколко часа. Не съм следил времето-Чон му отвърна замислено.
-Ами нека обиколим още малко.- каза Парк.
-Добре.Нека тръгнем по тази улица-каза Чон, гледайки към улицата в ляво.

По самите бордюри на улицата имаше дървета, украсени с лампички в различни форми. Тя изглеждаше по-дълга от другите. Усещаше се хладен вятър идващ от самата улица, но не се виждаше на къде води.

Краят ѝ беше тъмен. Единствено което се виждаше на краят ѝ, беше луната и няколко звезди.

Двамата мъже тръгнаха. След 5мин започнаха да си говорят.
-Не знам за теб, но тази улица ми де струва малко по-дълга от другите -каза с леко нисък тон Парк.
-Прав си. Все пак нека видим на къде води. - каза Чон без да отвръща погледа си.
-Любопитството няма край. - засмя се Парк.
-Нищо ново.- каза с усмивка чернокосият.

След още 2-3 минути те бяха на края на улицата. Този тъмен край, който те виждаха преди почти 10 минути. сега пред тях се отвори невероятна нощтна гледка.

Те бяха на брега на морето. Нощният бриз бе толкова приятен. Виждаха се на няколко крачки от тях, крайбрежни заведения. Кея беше между две от тях.

Луната се отразяваше в морето,което беше спокойно. Усещаше се мириса на море. За разлика от сърцето на града, тук цареше спокойствие и тишина.

За двамата мъже това беше много разтоварващо, спрямо работата им.
-Това е изключително красиво. -удивен каза Чон.
-Ще снимам- добави той и си нагласи телефона. Направи 4 снимки, за които изхаби много време.

-Перфекционистът-засмя се Парк.
-Благодаря- със странна усмивка му отвърна Чон.
-Няма защо. - рече Парк.

Русият мъж се доближи до морето като се наведе и докосна водата. След това се изправи и вдиша голяма доза въздух. Неочаквано се чу падане на нещо/някой. Парк веднага се обърна.

-450 думи?!
Надявам се да сте разбрали нещо от моите обяснения. --

You've reached the end of published parts.

⏰ Last updated: Jan 02, 2020 ⏰

Add this story to your Library to get notified about new parts!

꧁ꕥThe Revengeꕥ꧂[Stoped] Where stories live. Discover now