You Saved My Life [VKOOK]

11.

~. . . . .~

*гледна точка на Техьонг*

Усетих нещо мекичко върху мен и се сгуших в него. Тогава чух някой да се смее сладко.

Куки?

Отворих очите си и видях Куки да лежи до мен на...някаква кутия. Доста мека кутия.

Куки ми беше обяснил миналата вечер че това е неговата къща и че вече тук ще живея.

Вчера се сбогувах с роднините ми и им казах че ще идвам да ги виждам.

Куки ми се усмихна и ме целуна нежно все едно че го е страх да не се счупя.

Затова със свободната си ръка го придърпах към мен.

Той леко се стресна но ми беше приятно.

Свърши ми въздуха и се отделих.

Тае: Куки...как се казва това пухкаво нещо което държа сега?

Радвах се като малко детенце. Започнах да го тупам и от него започнаха да падат пера.

Тае: Пера ли са това? Да не си убивал птиците, Куки? Какво са ти направили?

Кук: Не съм ги убивал. Това са пера да, но са изкуствени. Не са от истински птици. Казва се възглавница.

Тае: Възглавница? Трудна дума, но щом съм научил толкова други ваши думи ще науча още.

Кук: Така те искам! Хайде да ставаме.

Кук стана и си помисли че съм зад него защото се опита да хване ръката ми но хвана само въздуха.

Засмях се а той се обърна и също се засмя.

Кук: Забравих че неможеш още да ходиш. Ела ще ти помогна.