Нощта пада и аз отново съм сама.
Зли хора отрязаха моите крила.
Блестяха те със силата на хиляди слънца,
а сега търкалят се, съдрани, перата им в калта.
Нявга сред бели облаци се реех, свободна, високо над света,
а сега дори не съм способна да се сетя какво беше да летя.
YOU ARE READING
Пречупени Крила /стихосбирка/
PoetryЗа онези, чиито крила са изтръгнати. За онези, чиито надежди са разбити. За онези, чиито мечти са загубени. За онези с фалшивите усмивки и кървящите рани. За онези с тихите сълзи и безмълвните писъци. За всички ангели с ранени души. ✒ Сборник с пое...
