С грим покривам своето лице,
с надеждата да скрия болката в сърцето.
Предадоха ме собствените ми ръце,
недостойна станах да се рея в небето.
Нищо не ми остана на света,
глас не си оставих да крещя,
„счупена” повтаря голямата тълпа,
скъсаха конците на моята съдба.
Тежки вериги ме спират да летя,
изгубих се сред обществените правила
прекършени бяха моите крила,
робиня станах на хорските уста
VOUS LISEZ
Пречупени Крила /стихосбирка/
PoésieЗа онези, чиито крила са изтръгнати. За онези, чиито надежди са разбити. За онези, чиито мечти са загубени. За онези с фалшивите усмивки и кървящите рани. За онези с тихите сълзи и безмълвните писъци. За всички ангели с ранени души. ✒ Сборник с пое...
