Луната се разцепи на половина,
погълна ни безкрайна тъмнина.
Звездите спряха да блестят,
паднаха на твърдата земя.
Слънцето залезе и нивга не изгря.
Гледах безучастно как светът мени се-
избледняха цветовете,
посивяха те накрая.
Изстинаха чувствата,
изчезнаха в безкрая.
Останах сам сама,
празна и изгубена.
Търся своята душа...
отдавна съм погубена.
ESTÁS LEYENDO
Пречупени Крила /стихосбирка/
PoesíaЗа онези, чиито крила са изтръгнати. За онези, чиито надежди са разбити. За онези, чиито мечти са загубени. За онези с фалшивите усмивки и кървящите рани. За онези с тихите сълзи и безмълвните писъци. За всички ангели с ранени души. ✒ Сборник с пое...
