Girl With The Tattoos (Namjoon, Taehyung And Reader)

10

Събудих се, но Намджун не беше до мен. Станах и слязох долу и чух да си говори нещо с Тае.

–Как така? Кога се връща?
–След два дена му е полета.
–Ах, ами добре. Никой не е бил в стаята му, така че може да си се настани сам.
–Още ли ще му се сърдиш? Само искаше да ти помогне.
–От три години само се местим на нови места. Не и този път. Ако иска пак да се преместим, лично аз ще му събера багажа и ще го изпратя до летището, но няма да тръгна с него.
–Той ти е брат. Не може цял живот само да се разминавате.
–Добре де, когато дойде ще се оправя с него.
–Ъм, Намджун?
–Да, Тае. Какво има?
–Всъщност... Не, не забрави. Не е важно.
–Ами добре, аз се качвам горе при И/Т.

По най-бързия начин изтичах до леглото и се направих, че току що съм се събудила.

–Хей, принцесо! Хайде ставай, ще излизаме. Ако ти се излиза, разбира се.
–Всъщност, мислех днес да се прибера и да си стоя с Джимин.
–Аха, разбирам. Е, щом ще си клюкарите, дано поне ме похвалиш с нещо.
–Разбира се... Господарю.

Облякох се и когато слязох долу, Таехьон просто си стоеше и гледаше през прозореца. Отидох до него и се опитах да го стресна. Окото му даже не трепна.

–Будна си. Ще можеш ли тази вечер да дойдеш с мен на едно място?
–Ами, аз си мислех днес да остана с Джимин...
-Чудесно. Ще те взема в девет. Гледай да си точна.
–Ъм, добре. Да не си ми сърдит за нещо?

Не получих отговор. Трябваше да изляза с него, тогава може би щеше да ми каже какво става. Отидох при него и го прегърнах в гръб, а той се отдръпна.
Не казах нищо и си тръгнах.

*Мислите на Таехьон*
Като си помисля онзи как я е докосвал. Ох, защо ми е най-добър приятел. Опитвам да му се сърдя, но пък не искам да разбира защо. Почувствах се обгрижен, когато ме прегърна, но освен тръпки от радост, имаше такива и от... Отвращение.
Тази вечер ще я изчистя и ще я направя моя. Всичко съм измислил. И ще бъде уж приятелска среща.

*Отново при И/Т*

Още преди да стигна до входната врата, видях Джимин да подскача и да се смее все едно съм му купила пони.

–И/Т, хайде идвай по-бързо да ми разкажеш и после и аз да ти кажа едно нещо! Нямам търпение, дано да се зарадваш!
–Чакай, успокой се малко. Какво е станало?
–Хайде влизай, казах ти искам първо ти да ми разкажеш и после ще ти кажа.
–Ох, добре. Ами, ние отидохме у тях...
–И?
–Пуснахме си Бамби, ядохме пуканки и пихме кола...
–Ии?
–Ами после се случи това там, което се случи...
–Или?
–Еее, добре де, изчука ме и ми хареса много!
–Разбира се, че ще ти хареса. Това е Намджун. Приятел е на Юнги. Всеки, който му е приятел знае как да ги прави тези неща. А той няма много приятели.
–Ъм, Джимин...
–Да, беб.
–Така, сега ще ти кажа нещо, но не искам нито да плачеш, нито да се ядосваш, не искам никаква реакция. Просто трябва да го знаеш, ей така за информация.
–Слушам.
–Полета на Джин е след два дена и той ще се върне тук.
–Ох боже помислих, че е нещо сериозно.
–Казах ти да не... Чакай, какво?
–Джин е голям мъж. С него си останахме приятели. С онзи Джънгкук обаче не мога да дишам въздух. Като го видя и се отвращавам.

Тогава някой звънна на звънеца. Когато отворих вратата, пред мен стоеше младо добре изглеждащо момче. Когато Джимин дойде до мен, се вцепени. Каква беше тази реакция? Кое е това момче?

–Ъм, какво обичате?
–Здравейте, търсех Парк Джимин.
–В момента не е в къщи, но ще му предам, че сте го търсели. А името ви е?
–Джънгкук, името ми е Джънгкук.

О БОЖЕ МОЙ! ТОВА НЕ Е ДОБРЕ.

ХЕЙ ХОРАА! Как сте? Аз съм мн добре. В училище със свободен час. Перфектно! Новата глава е тук. Мисля да ги пиша по-кратки и ще се опитам да пиша по-често. Благодаря за четенията и за гласуването. Само че, моля ви пишете повече коментари. Ами това е. Чао за сега!
😊😚💜💜