Силата в теб

3. -√-

Пътят е затрупан с бял сняг. Животът спи ,а аз се намирам на  поляна , легнала на земята и забравила за проблемите си.
Щурците свирят своята магична и мелодична песен, а аз съм отпусната,слушайки я.
Луната е по пълна от всякога, а звездите се извисяват като богове над мен.
Те също са спокойни. Светът сякаш забравил за проблемите си също се спокоен.
Вдишвам и издишвам с нормално темпо. Сама съм.
Или поне така беше.
Чувам шум от храстите зад себе си. От там излиза сянка.
Не. Това не е сянка.
Пред мен се явява черен като катран вълк. Червените му очи се стрелкат на посоки,докато не среща погледа ми. До него се явява вълчица. Тя не е с обикновен цвят. Нейната козина е много,много тъмен нюанс на розовото. Почти преминаващ в лилаво. Или маджента.
Но,когато среща погледа ми козината и се променя. Тя става сиво-бяла. Сините и очи придобиват същия цвят.
Черния вълк пристъпва крачка към мен,но аз не реагирам.
Вълчицата се е заковала на едно място и не мърда от уплах.
От друга страна черния вълк стига до мен.
Изправям се бавно. Тогава...
Събуждам се с крясък.
Как цяла седмица не сънувах ,а сега пак почнаха тези странни сънища!? - ядосано се опитах ,но отговор не получих.
През изминалата седмица раните ми зараснаха. Хариет,Ана и Мира идваха след часовете да ме проверяват какво правя. Главно ме намираха в стаята на баба ми да тренирам,защото Хар има ключ за у нас ,както и аз за у тях. След това ме нахокваха с думи и ме караха да си почивам. Беше скучно,но ,когато си тръгваха аз пак тренирах. Смесвах тренировката с музика и ми беше забавно. Майка ми беше на някакво учение за седмица ,баба беше на екскурзия. И тате се прибираше със сестра ми. Татко беше изморен и затова водеше сестра ми на село и си лягаше.
Накратко така ми мина "ваканцията".
А сега пак съм на даскало и ще ми се налага пак ще виждам идиота Алек да не забравим и "вампира" Георги.
Забравих да ви кажа. През тази седмица също научих доста неща за вампирите и хората с дарби.
И по тази причина,колкото и глупаво да звучи ще си нося дървен кол,за всеки случай.
Да смейте се на воля. Днес ви позволявам.
А за хората с дарби няма да се тревожа. Те нямат нищо чак толкова специфично,че да се плаша от тях.
Отидох в кухнята и си взех една ябълка и започнах да си хапвам спокойно.
Нямаше смисъл да бързам. Все още не 6:45.
Сега...да ви кажа честно след поредния проклет сън се събудих в 6:15 и докато ви се обяснявам...
Всичко живо спи ,в апартамента само аз съм будна. Мисля да ида по-рано на даскало,за да тренирам малко в фитнес залата.