Силата в теб

16. - Изборът -√-

Тъмнината обгръщаше тялото ми.
Тъмнината бе навсякъде. Тишината се разпространяваше из пространството и само моето тежко дишане огласяше мястото.
Да не би да бягах?-бе въпроса,който си зададох наум.
- Бягай,бягай ,докато можеш.-прокрадна се глас през тъмнината.
Беше плътен ,тежък и дълбок с британски акцент. Беше мъж,но нищо не виждах заради тъмнината ,а и заради факта,че не се обръщах назад.
Мъжът зад мен се засмя зловещо ,повтаряйки няколко пъти същото действие.
Препънах се в нещо...не...в някой.
Беше труп на човек ,който по миризмата счетох за пресен,но не можех да определя дали бе жена или мъж ,или пък още по-зле - дете.
Паднах на земята и изкимтях от болка.
В същия миг усетих как някой безмилостно впива ноктите си в корема ми.
Изкрещях от болка,а мъжът с чудовищно огромни нокти се засмя като...като някакъв суперзлодей на Марвел.
- ПОДЧИНИ МИ СЕ!-изкрещя той и огласи тъмнината.
Изръмжавам в знак,че няма да стане,но той започна да впива ноктите си по-навътре в тялото ми.
Извих гърба си като на ,котка.
Грешка.
При това ми действие мъжът отгоре ми успя да вкара ръката си по-навътре в корема ми.
Неописуема болка премина през тялото ми.
Започнах да усещам как раната се мъчи да се затвори ,но успех - няма.
Мъжът изкара ръката си от мен рязко и ми докарва адска болка,която бе по-голяма от тази,която изпитах ,когато ръката му беше в мен.
След миг тъмата се разделя на две части.
Светла и тъмна.
Стоях точно в центъра и виждах две създания да стоят пред мен.
Висок мъж-вълк с бяла дълга коса ,върху която имаше червени вълчи уши, със сини проницателни очи,които мениха цвета си постоянно.
От син се превръщаше в тъмно син, от тъмно син в червен.
Беше изправен на два крака като човек,но тялото му бе покрито със снежно-бяла козина.
Нямаше дрехи,но на вратът си имаше нещо като нашийник в червен цвят.
Другия мъж-вълк беше със сиво-черна козина ,по която си личаха зелени символи, но не твърде светло зелени нито твърде тъмни. Средно положение.
Очите му меняха цвета си ,от зелен в червен и от червен в сив.
Двамата ме гледаха очакващи нещо. Какво искат от мен?
Гледахме се известно време и като разбраха,че няма да говоря черния реши да заговори:
- Аз съм Нек.И съм ангел-вълк. Никрис ме праща да те науча на добри дела и да ти давам съвети. Ще научиш много от мен и ще успяваш да правиш неща,които един обикновен върколак не може.-представи се той,а после белия заговори.
- Аз съм Данте. Аз съм демон-вълк и съм много опасен. Изпратен съм от Едуарт сина на Никрис. Ще правим поразии заедно и ще те науча на най-важните неща за убийството. С мен ще можеш да ставаш по-голяма,зъбите ти ще са по-остри и по-дълги. На размер ще си по-висока от останалите. Един вид аз ще съм твоето "подобрение" ,както се изрази Едуарт.- завърши и черния.
- Естествено има и уловка.-проговори Нек.- Ако приемеш мен единственото,което ще искам в замяна е да ми даваш ,от време ,на време да опитвам истинска храна, а той ще иска контрола над тялото ти и ще си длъжна да му го даваш.-завърши той.
Гледах ги потресено.
Тези да не са луди? И какво правя тук? Защо са тук? Къде съм аз?-задавах си въпросите наум.
Давамата мъже-вълци ме гледаха с търпение,но виждах в очите на Данте,че неговото се изчерпва.
Като се замисля първо скланях да избера Нек. Той щеше ме учи на "добро" и нямаше да ми краде тялото, но от друга страна ми се щеше да приема офертата на Данте.
Той бе демон-вълк ,а аз винаги съм искала да имам такъв.
Е,поне, откогато прочетох "Звяра в мен".
Но пък той щеше ми взима тялото,щеше чува мислите ми,щеше ми шепти идиотщини,на които щях се смея.
- Може ли да направим компромис?-попитах,а гласът ми прозвуча грачещ заради дългото мълчание.
- Какъв компромис?-попитаха давамата мъже едновременно.
- Ами да кажем...приема офертата на Данте,но до някъде искам и Нек. Може Нек да се появява,когато го повикам ,но Данте да е в ума ми.-завърших аз.
- Тук мирише на гнило. Каква е уловката?-веднага се усети Данте.
Ама разбира се,че ще се усети.
Той е Демон,а и  май ми четеше мислите.
Погледнах Данте и той ми се усмихна ехидно. Хъх.
- За да не губи никой нищо...когато Данте направи това да "влезе в ума ми" няма да взема контрола над тялото ми ,когато си поиска ,а само,когато аз разреша.-довърших,а Данте изглеждаше бесен.
Очите му бяха придобили светъл отенък на червеното,козината му беше настръхнала заплашително ,зъбите и ноктите му се бяха удължили. Върху главата си имаше венец като на индиански вожд,а самата му глава бе станала вълча.
Ръмжеше и трепереше. Беше страшен.
От другата страна Нек беше спокоен или поне така изглеждаше. Само очите му бяха станали червени и ме гледаше втренчено.
- ТОВА НЯМА ДА СТАНЕ!-изкрещя Данте и прикова погледа ми.
Ядосах се по незнайна за мен причина.
Може би,защото някой ми викаше.
А НИКОЙ НЯМАШЕ ТОВА ПРАВО!НИКОЙ!
Ядосано погледнах към Данте и изръмжах ,изправяйки се от пода. Ако изобщо това ,на което бях е под де...
- НЕ МИ ВИКАЙ!-започнах бясно.- НИКОЙ НЯМА ТОВА ПРАВО! ДОРИ ТИ! НИТО НЕК! О,И КАТО ГОВОРИМ ЗА НЕК МАЙ НЕГО ЩЕ ВЗЕМА!-крещях глупости навред завладяна напълно от гнева.
- ЩЕ ТИ ВИКАМ,КОЛКОТО СИ ИСКАМ!ЩЕ ВЗЕМЕШ МЕН! МЕН ЩЕ ВЗЕМЕШ,ЗАЩОТО ТИ СИ КАТО МЕН!-изкрещя ми обратно той.
- ГРРРР!НЕ ПРИЛИЧАМ НА ТЕБ!-взех да се инатя аз,ала сама не си повярвах.
- Напротив!-отвърна по-спокоен той и възвърна първоначалния си вид.- Инатиш се като мен,бързо се ядосваш за няма нищо. Много си силна. Избраница си на Никрис и Едуарт едновременно, символът ти е запълнен още от началото. Не си искала да попаднеш в "Дома на Луната",както аз не исках. Да продължавам ли?-попита Данте.
Гледах го потресена.
Как знаеше толкова много за мен? Как така имам нещо общо с демон? И то толкова могъщ ,че да е изпратен от Едуарт сина на Никрис.
Което ме навежда на мисълта...
- Чакай...значи ще стана като теб? Демон-вълк?-попитах объркано.
- По-скоро демон-върколак с елемент огън и смърт.-реши да се обади Нек,който до сега мълчеше.- Но ако избереш аз да съм ти водач няма да е огън ами въздух и живот.-довърши.
Гледах и двамата хем замислено,хем учудено.
Значи за това са ме избрали? Да стана като тях? Демон-върколак или ангел-върколак? Леле.
Но повече клоня везната на демона.
Винаги съм го желала.
От дете съм била непослушна и съм вършела доооста бели. Правила съм какво ли не,че пък даже в онзи странен сън видях как убивам.
Не заслужавам да съм ангел.
- Ами сделката ни? Данте съгласен ли си?- обърнах се към белия вълк,който ме гледаше замислено.
Постояхме известно време в тишина и забелязах някакви символи по тялото на Данте. Бяха тънки линии,който образуваха кръг в средата на корема му,а в самия кръг имаше някаква пентаграма на Звездата на Давид*.
*Звездата на Давид - Еврейски символ от времето на античността. Формата е на звезда и истинската е синя,но в книгата на корема на Данте е червена ,за да му придава заплашителен вид. Всеки символ по тялото на демона му дава някаква сила.
Изглеждаше красиво. Въпреки заплашителния си вид Данте изглеждаше красив, но и Нек не отстъпваше по красота. Неговия сиво-черен цвят на козината лъщеше на светлата страна и го открояваше. Зелените му символи изпъкваха и показваха красивите си форми.
- Съгласен.- продума Данте.
Обърнах се към Нек и той кимна в знак на съгласие.
Щом го направи двете фигури започнаха да избледняват.
Усетих силна болка и се превих на две,започнах да се гърча на земята,но болката не стихваше.
Даже се увеличаваше. Болезнено стонове започнаха да излизат от устата ми. Тялото ми започна да се вдига нагоре и надолу ,докато в един момент не издържах. Затворих очите си и оставих болката да ме завземе.
Събудих се с вик.
Намирах се в лечебницата. Бели стени,бели чаршафи,бяло легло.
" Какво еднообразие. " - помислих си раздразнено аз.

Изцъках неодобрително си език и осъзнах ,че болката я нямаше.
Тази адска болка,която бе обзела тялото ми по време на "сънят".
Тялото ми лежеше върху бялото легло,а чаршава го нямаше. О,не чакайте, обърках се. Чаршава бе на земята свит във формата на топка.
Сънят!
Изкочи в съзнанието ми и веднага започнах да опипвам тялото си.
Нямаше изгаряния нито рани,нито белези.
Огромната дупка в корема,която ми бе причинил Данте я нямаше.
Данте.
Веднага се досетих,че той "влезе" в главата ми някак и това бе причината за болката. Но как да разбера дали той е в умът ми?
"Така."каза гласът,който аз наричах Лудост,но явно съм грешала, бил е Данте през цялото време.
А как разбрах,че д точно той?
Отговорът бе елементарен :
По време на "сънят", гласът му ми се бе сторил познат и така се досетих,че може да е той, и се оказах права.
- Данте?-попитах объркано,но отговори не получих.
Усетих как сетивата ми се изострят, слухът ми стана по-остър, зрението ми се подобри.
Започнах да усещам по-добре миризмите,което беше гадно,защото лечебницата миришеше на лекарства,а сега усещах и миризмата на кръв. О,сладка,сладка кръв.
Чакай малко...това аз ли си го помислих?
"Дап ти беше."обади се гласът,за който вече бях сигурна,че е Данте."Позна мила. Няма да се отървеш от мен вече. Гладен съм. Дай ми КРЪЪЪЪВ!"изрева Данте и усетих сякаш се усмихна ехидно.
Богиьо защо се забърках с него?
"Защото съм по-добър избор от онзи изрод Нек."отвърна Данте.
- Няма ли да млъкнеш?-попитах с досада.
"В никакъв случай."каза Данте,а аз започнах да съжалявам все повече и повече за изборът си.