5 част

374 24 0
                                    

Двете момчета подредиха багажа на Чим и сега се излежаваха на дивана. Джимин галеше своето кученце, а Юнги просто гледаше телевизия. Чими погледна Юнги и леко изду бузките си, сви леко плътните си устни и придоби много сладко изражение. Юнги го погледна и се засмя тихо.

- Ой~ какво си сладко, бебенце. - Постави едната си ръка на бузката му и леко погали нежната кожата на момчето с палец. Чим потрепна и бузките му станаха розови.

- Юнги хьонг, ти какви филми обичаш да гледаш? - Попита тихо, за да може да премести вниманието на по-големия от себе си и да спре да се засрамва.

- Мм, обичам хорър, комедии и зависи и от самия филм все пак, ами ти, мъник?

- А, ами...яз обичам анимацийки - Каза и погледна към крачетата си.

- Добре, значи ще ти пусна да гледаш - Юнги намери канал с анимации и погледна към по-малкото момче. Чим веднага се зарадва й се намести удобно, погледна телевизора с детски поглед и очите му грейнаха. Юнги се засмя тихо и гледаше сладкия Джимин докато се радва на анимациите.

-------*известно време по-късно*------

Навън вече се съмняваше, а коремчето на Чим изкъркори тихичко, обаче Юнги го дочу и се усмихна мило.

- Мъниче, искаш ли да излезем да хапнеш някъде, ти какво обичаш да си хапваш? - Юнги го попита и се замисли къде може да отидат за да може сладура да се нахрани.

- Ами.. ни нам - Каза сладичко и се замисли.

- Може..пица, ако искаш - Предложи Чим и погледна Юнги, а той му кимна в съгласие.

- Добре, хайде, а ти готов ли си да излезем, знаеш ли, искам аз да ти избера дрехи с които да излезеш. - Усмихна се широко по-големия и погледна Чим.

- О, добре, хьонг - Съгласи се и последва по-голямото момче към стаята си. Влязоха в спалнята и Чим седна на леглото докато чака хьонга му да му избере дрехи. Юнги застана пред гардероба и извади едни черни прилепнали дънки и една сладка тениска, подаде ги на Чим и се усмихна.

- Х-хьонг, ще излезеш ли за да се преоблека? - Попита тихо Чим и го погледна. Юнги се засмя тихо и кимна.

- Забравих, че си много срамежлив. - Юнги се усмихна и излезе, опря се на стената до вратата, а малкото момче бързо се преоблече, оправи си косата и излезе от стаята, леко се стресна когато видя Юнги, защото не очакваше да е до вратата.

- А..Ъм.. д-добре ли изглеждам? - Попита и погледна към пода. Юнги мина с поглед по тялото на Джимин и се усмихна.

- Идеално, а аз ще излизам така, хайде - Юнги хвана ръката му за да е сигурен, че малкия е до него и тръгна към вратата. Чим се изчерви, защото не очакваше да хване ръката му и просто вървеше послушно след него. Момчетата се обуха и излязоха, тръгнаха към пицарията и скоро стигнаха до желаното място. Юнги отвори вратата и направи път на Джимин да мине, а той леко се изчерви и влезе в пицарията.

- Къде искаш да седнем? - Попита Юнги и се усмихна леко. Джимин се огледа и посочи леко една маса в ъгала където имаше и диванче с възглавници. Юнги тръгна на там заедно с него и седна на дивана, дръпна внимателни Джимин до себе си и се усмихна широко. А Чим от своя страна се изчерви доста.

  Скоро сервитьорката дойде и им донесе менюто, момчетата си поръчаха и започнаха да се хранят спокойно.

    ------*Не ми се обяснява как ядът за това.    малко пропускаме*-----

  Двете момчета се разхождаха по улиците на града. Джимин вече беше свикнал с мисълта, че Юнги ще му държи ръката докато вървят и не се изчервяваше чак толкова много. Скоро запопна да се съмнява и двете момчетата се прибраха.

°°°°°°°°°°°°°°
За следващата глава ще има и снимки на облеклото на Джимин за да може да си го представите по-лесно. (Снимките няма да са на Джимин, а просто на дрехи хдд, само казвам) ♡♡♡

YoonminOù les histoires vivent. Découvrez maintenant