New and different world...-BTS

^2^

Аз го носих, а той облегна глава на моето рамо.

Аз: Ще ми кажеш пътя нали?- продумах като го загърнах с шала си.

Той кимна. Взех останалите неща и тръгнахме.

Субин: Ти нямаш ли кола, нуна?- той ме попита загрижено.

Аз: Ами как да ти обясня... Не съм чак толкова богата, но не съм и бедна. Просто не мога да си го позволя. Аз нямам, защото първо трябва да изкарам пари за нея.

Субин: Ох,нуна сега завий натам.-посочи към лявата улицата до нас. 

Аз завих в улицата още държейки го.

Субин: Ето това е моята къща!

 Погледнах към къщата и устата ми остана отворена. Кои заБога са неговите родители? Кое е това богато дете?

Аз: Наистина!- казах, поглеждайки го и той се засмя.

Пуснах го на земята и изведнъж усетих как ми хваща ръката и ме дърпа да идвам с него.

Субин: Моля те, влез вътре с мен! Аз искам да играя с теб!

Аз: Не мисля, че твоите родители ще са съгласни...

Субин: Моля тее!- той ме погледна с очички, които при отказ щяха да заплачат.

Аз: Добре, добре само не плачи. -аз му отговорих.

Субин: Йеее-извика и ме задърпа още по-силно и ме заведе навътре.

Когато влязохме вътре една жена се прилижи към нас и Субин малко се изплаши. Дали това беше майка му?

Жената: Субин!!! Къде беше досега и каква е тази млада жена с теб?- тя попита малко ядосано, но учтиво.

Субин: Това е....тя е моя приятелка Ана.- каза, държейки якето ми и погледна надолу към земята.

Жената ме погледна със студен поглед. Аз се обърнах към Субин и клекнах на неговото ниво.

Аз: Защо не отидеш в твоята стая и да се оправиш за спане? Не мислиш ли, че вече е късно?-подхвърлих усмихната.

Субин:  Може ли да дойдеш с мен да ми помогнеш да заспя?- каза той шепнешком, защото се чувстваше неудобно от другата жена.

Жената завъртя очи раздразнено, затова си взе телефона и започна да чати. Значи това не е неговата майка... Тогава коя е?

Аз: Добре ще дойда.-той се усмихна и ме задърпа към неговата стая. 

Субин: Ето това е и тя! 

Той затича набързо към леглото и още по-бързо си облече пижамата и легна. Аз го завих и го целунах по челцето все едно е мое малко братче.

Субин: Тази жена... тя е моята детегледачка.-изведнъж отговори на въпроса ми без дори да съм го питала.

Изведнъж от учудване отворих по-широко очите си и се зачудих що за детегледачка е тя...

Аз: А тя държи ли се добре с теб?-попитах  го.

Субин: Тя дори не ми обръща внимание...Нея не я интересувам.

Аз: Лягай да спиш. Аз ще говоря с нея...-казах, усмихвайки се и щипвайки го по бузката.

Той се усмихна и кимна. Аз станах, загасих лампите и излязох от стаята. Не знам какво става с мен, но бях много ядосана на детегледачката му и бях сигурна, че ще говоря с нея.

Аз: Извинявай, но ти защо не си вършиш работата? -казах си го два пъти на ум преди да и го изрека.

Детегледачката:  Моля!?! Тя надигна едната си вежда и ме погледна отекчено.

Аз: Защо позволяваш едно малко дете да ходи навън само, не знаеш ли, че е опасно?

Детегледачката: Извинявай, но мен изобщо не ме интересува.-тя извика.

Аз: Родителите на Субин ти плащат да го наглеждаш, а не да си седиш на телефона по цяр ден.

Тя: Виж..-тя се изправи, застана пред мен и ми намигна с кръстосани ръце.

Тя:  ... Между мен и теб... тук живее модел. Аз просто го чакам да се прибере.

За кого говори тя? Дали е за бащата на Субин?