Т/И стоеше на задната седалка в колата на Юнги, прегърнала бебето, сякаш беше някоя кукла. Юнги шофираше и от време на време поглеждаше в огледалото Т/И. Все още се чуваха подсмърчанията й.
Скоро пристигнаха у Юнги, той й помогна с багажа и я заведе към апартамента.
Нямаха стая за гости, затова той я остави да спи в неговата стая заедно с бебето, а той легна да спи на дивана в хола.
~~
Беше 12 часа вечерта. Всичко беше тихо. Но...бебето започна да плаче.
Т/И- Моля те! Спри да плачеш!!
Юнги отиде спокойно в стаята и видя, че бебето плаче прекалено силно. Приближи се и видя, че памперсът му е за смяна. Направи нещата много бързо и го сложи обратно в леглото, скоро заспа.
Т/И- Откъде знаеш какво да правиш??
Юнги- Грижих се за братовчед си за около седмица... Легай да спиш, утре сме на училище.
Отново всичко беше тихо, но я виж ти ето, че след 2 часа отново се повтори съжата история...
След още един час пак... този път не беше памперсът.
Т/И- МЛЪКНИ НАЙ-НАКРАЯ!!!! ЩЕ ТЕ ИЗХВЪРЛЯ НАВЪН!!
Юнги връхлетя в стаята...
Юнги- НЕДЕЙ, НЕДЕЙ, НЕДЕЙ!!!! Пусни бебето...не на земята, на леглото, ако може.
Т/И остави бебето, Юнги се приближи, взе го и го потупа, за да се оригне от преди малко изпитото мляко.
Юнги- Виж... Лесно е.
Т/И- Много ми се спи... А то не млъква.
Юнги я помилва и й каза лека нощ за пореден път, но в момента, в който излезе от стаята бебето започна да плаче... Върна се обратно и спря. Затова Юнги реши да спи в стаята, при тях...
~~
На сутринта Т/И и Юнги не искаха да стават, имаха вариант да не отиват на училище, но трябваше да разберат каква е връзката с проекта.
Станаха и се оправиха, скоро вече бяха в училище, седнали по местата си, но когато дойде момичето, което попринцип стоеше до Т/И, Юнги учтиво я помоли да се разменят.
Скоро цялата стая се напълни с учениците, които едва бяха стигнали толкова рано сутринта тук. Колкото до Т/И и Юнги, спеше им се и то много, но бяха твърде притеснени да мислят за сън. Скоро учителят влезе с кашон, пълен с кукли. Раздаде на всеки отбор, бяха последни, но каза, че няма други кукли, след това вдигна поглед към тях и каза, че явно си имат друга и не им е нужна друга...
Т/И се разплака и излезе от стаята, Юнги отиде и даде бебето на учителя и отиде след нея... Без да се замисли влезе в тоалетната, нямаше никого освен Т/И, веднага отиде до нея и я прегърна.
Юнги- Всичко е наред. Аз съм тук.
Т/И- Какво ще правим ако вашите ни обърнат гръб?? Сами сме, на по 18 години и не знаем как се гледа бебе, да не говорим, че дори не е наше.
Юнги- Може скоро да си имаме и наше...
Т/И- Спри да се шегуваш!!
С това тя го ибута и отиде обратно в стаята.
Юнги- Мислиш си, че си сама, но винаги си имала мен...
