48

112 11 4
                                    

Г.Т. Т/И
Днес беше денят.

Аз- Кук!
Той слезе долу и веднага започна да се паникьосва.
Кук- БОЖЕ! КАКВО ДА ПРАВЯ!
Започна да обикаля наоколо.
Аз- Кук...
Кук- КаКво?!
Аз- Не раждам днес. Ще разберем пола на бебето. Какво ти става?
Кук- Искам да е момиче!
Аз- Защо?
Кук- Защото искам да е като майка си!
Аз- Аз искам да е момче.
Кук- МОМЧЕТАТА СА УЖАСНИ!
Аз- Ти си момче.
Кук- Аз съм мъж. И вече си имам годеница.
Аз- Хахахахах. Добре, добре. Да вървим.
Той дойде и ме прегърна, след което ме целуна и отидохме към колата.

~~
Вече бяхме в болницата.
Докторът- Поздравления! Имате тройно щастие!
Аз- Какво значи това?
Докторът- Имате тризнаци!

Г.Т. Кук
Докторът се усмихна ведро, а Т/И пребледня.

Т/И- КАКВО?!
Аз- Ъм...
Докторът- Две момчета и едно момиче! Поздравления, още веднъж! А сега... трябва да вървя! Довиждане!
Т/И- Кук...лошо ми е.
Аз- Ще си имаме 3 бебета!
Т/И- Да...
Аз- После може още 3...
Т/И- Не си го и помисляй, глупако.
Аз- Не говори така...децата ще те чуят.
Т/И- Я, стига!
Аз- Хайде, да си вървим.
Т/И- Добре...

~~
Скоро се прибрахме и веднага я пратих да си легне, за да си почива.
3 бебета?! Толкова съм щастлив!!!!

~9 месеца по-късно~
Чаках отпред...вече около 6 часа.
Изведнъж докторът излезе.
Той- Честито, господине!
Аз- Боже! Благодаря Ви! Мога ли да я видя?
Той- Разбира се!
Влязох вътре, като ми казаха какво трябва да направя.
Тя лежеше спокойно, държейки две бебета.
Сестрата веднага ми даде третото.
Т/И- Кук!
Веднага я целунах и огледах бебетата.
Т/И- Сладки са.
Аз- Все пак съм им баща.
Т/И- Ахахахах. Щом казваш.
Аз- Благодаря ти!
Т/И- И аз ти благодаря...за всичко!

~~
Г.Т. Т/И
Вече минаха около 5 години.

Аз- КУК!!!
Кук- ВИКАШ ПОВЕЧЕ НА МЕН, ОТКОЛКОТО НА ТЯХ!
Аз- ХВАНИ Я!
Гонихме тези малки чудовища, защото не искаха да се облекат за вечерята с другите.
Аз- ОТКАЗВАМ СЕ! ПИСНА МИ!
Кук- И аз. Не ни търсете.
Качихме се в стаята си и затворихме вратата.
Спогледахме се и се засмяхме.
Аз- Какво си мислехме?
Кук- Хахахах. Та, те са като нас!
Аз- Мхм...
Изведнъж Сана- дъщеричката ни- влезе в стаята.
Сана- Мамо! Извинявай! Тате! ИЗВИНЯВААААЙ!
Разплака се и ни прегърна.
Аз- Хайде да се облечем. Хмм?
Сана- Добре...
Кук- Малката принцеса на татко!
Той я ощипа по бузката.
Аз- Ревнувам!
Кук- Мама, ревнува...
Изведнъж и другите палавници дойдоха.
Кук- Деца! Искате ли да си имате малки братчета и сестричета... да поръчам ли?
Те- ДАААА!!!!!
Аз- Не, не.
Сана- Мамо! Искам сестричка!
Кук- И аз искам, мамо...
Аз- Я не ми се прави!
Кук- ХАХАХАХАХ. Деца... отидете да се приготвите! Който е първи ще стои отпред в мама.
Сега бяхме сами...
Кук- Тежката дума беше казана. Искаме бебе.
Аз- Аз не искам Б-Е-Б-Е.
Кук- Не се знае.
Той ме целуна, а аз естествено се поддадох.
Кук- Ще довършим довечера.
Аз- Ще избягам.
Кук- Ще те намеря.
Аз- Добре, добре... закъсняваме.

~~
Пристигнахме в ресторанта, където бяха всички...
Толкова дълго не се бяхме виждали.
Момиченцата на Дона са пораснали. Гергана и Чим са женени и чакат бебе.
Всичко си дойде на мястото.

Джин- ПЛЕМЕННИЦИТЕ МИ!!!
Сана- ВУЙЧО!!!
Всички се затичаха към Джин.
Тае- Кой е по-красив?
Сана- Вуйчо Джин!
Джин- КАЗАХА ЛИ ТИ ГО?!
Тае- Не е вярно!
Сана- Така си е!!

Baby....what? Where stories live. Discover now