Mafia can't love

1

Лежа на земята... Как се озовах тук? Виждам Стрент с насочен към мен пистолет. Какво по-дяволите? И кой е Стрент? Докато го гледам той проговаря:
- Виж Сара знаеш, че не го искам.... Ако нещата бяха различни или се бяхме срещнали по-рано нямаше да става така. А сега моля те, не усложнявай нещата.  Съжалявам....
                       
                       КОЯ Е САРА?

След което натиска спуска и усещам мигновена болка след това- всичко става черно... Май умрях.... След всичко случило се виждам различни сцени- убийства, самоубийства, рани, счупени стъкла забиващи се в тялото ми.... И най-накрая един светъла не най-светлата картина която виждам: стара жена на люлеещо се кресло с очилца, малко кокче и в скута й плетка. Вдига поглед от скута си и едва глухо казва пет  думи: Време е да се събудиш!

Отварям очи и се намирам в кабинет, познат мъж с очила и тефтер в ръце седнал на кресло, а аз както винаги легнала на диванчето. Това беше кабинета на мистър Пьотър Стаксън- психолога ми. Усмихва ми се по неговия си начин и заговаря:
- Много добре, имаме напредък! Надявам се да си добре?-  поглежда ме въпросително след което  му кимам- Добре, тогава моля те преди да тръгнете извикай брат ти.
Сядам на дивана и не мога да стана, все едно съм в транс. Краката не ме слушат, главата ми е като от олово, а ръцете ми - Ами тях не ги усещам. Поглеждам към мистър Стаксън. Дали да му задам въпроса си?
- Какво  те тревожи дете.
- Ами докторе чудех се... Ами ще се оправя ли?
- Разбира се, а и не говори така сякаш си луда! Да, имаш кошмари и лоши спомени, но с времето ще ги забравиш.
- Тук съм  от  три месеца и досега не е станало нищо!
На вратата се чука и мистър Стаксин казва едно ядосано "Влез" след което брат ми влиза в кабинета. Той е висок с десет години по-голям от мен. Красив е:има очите на мама- меко кадифе, черна късо постригана коса, висок метър и деветдесет и с невероятно телосложение- като на татко. Едва на тридесет беше преуспяващ мъж с безупречен имич, жена до себе си, пари много много пари, чар и естествено неземка интилигентност вървяща с мен- ходещия проблем. Всички го харесваха, беше намерил жената която да застане до него, хубав дом, собствен бизнес и слава. Обаче перфектния му живот се срива, когато неговата малка сестра остава без родители и се нагърбва с отглеждането ми. Не ме разбирайте погрешно, обичам го, но  никога не сме били близки с него, не и като брат и сестра де. Прокарва поглед върхо мен и мога да забележа емоциите в очите му. Веднага отмествам поглед не желая да виждам това.
- Е докторе.... Как беше днес?
- Има напредък, но не е достатъчен за съжаление... Джеси би ли излязла?
Ии знам какво следва след това "може ли да излезеш". Поклащам глава, искам да остана.
Мистър Стаксън измърморва едно тихо "Добре тогава" и започва да обяснява: За съжаление това е всичко което мога да направя, извинявам се. Не мога да направя нищо сър, това... Ами това е нещо, което  не може да бъде оправено... Не то просто трябва да ами....
- Да бъде забравено? Изтрито? Такъв спомен не може да бъде изтрит нито забравен! - казвам аз.... Писна ми да го слушам.
- Не далеч съм от тази мисъл, наясно съм, че такова нещо няма как да се забрави госпожице Блейк... - Тук беше грубо прекъснат от мен
- Джей! Госпожица Джей, ако обичате!
- Добре, извинете ме Госпожице Бле... Госпожице Джей .... - вече не желая да слушам и излизам от проклетия му  офис, каквото и да е там. Но естествено Челси стой на меките столове в чакалнята. Вижда ме и преди да е станала или каза и дума се затичвам и почвам да слизам по стълбите. Никой не ме спира... И по-добре...

××××××××××××××××××××××××××××××××

Здравейте! Как сте? Нещо интересно днес?

Това е новия ми проект, който ще завърша! В началото главите ще бъдат по кратки, но в последствие ще ги правя все по дълги по дълги. Надявам се да успея да качвам всеки ден или през ден