Mafia can't love

7

  Може би единственият начин  да те опазим от господин Крейн и неговите кучета - казва казва той и поглежда някак тревожно Бък. Господи това е единствената бегла емоция която долавям откакто се срещнахме.

- Виж Джес, нещата са сложни..... Аз, Кейлъб - стрелка с поглед кафявокосия - брат ти и Крейк отдавна бяхме  съдружници и съюза ни се развали преди две години, ммм  речем поради  неразбирателства. И от там се разделихме аз и  Кей - брат ти и Крейн.
- Но защо трябваше да ме отвличате и всичко това?-питам аз неразбиращо
-Защото в края на тази седмица Крейн ще дойде на вечеря.
-Е, и? Какво от това? Искам незабавно да ме върнете!- казвам аз ядосано. Какво като дойде?! Да не би да ме изяде?
-Джес не искам да ти го причиния.... - поглежда ме жално Бък. Опитваше се да ме предпази, но от какво?
-Съжалявам  Бък, но искам да присъствам на тази вечеря. Елате и вие двамата. Така тази вечер приключи. Края на седмицата наближи скоро и дойде време за тази вечеря. Не се постарах с външния си вид. Облякох един обикновен потник и черни дънки. Нима това облекло щеше да привлече вниманието на един мафиот? Другото име с което наричаха Крейн беше "добермана". Мисля, че това беше пресилено.... Прислужниците и  готвачите шетаха нагоре надолу. Бяха в паника, че добермана щял да идва на вечеря. Явно в тази къща само аз не знаех кой е той. Позвъняването на вратата, че той е пристигнал и трябва да слезна в трапезарията. Когато влезнах Крейн вече беше заел мястото си, а брат ми и Челси както винаги бяха облечени безупречно с лепнати усмивки. Извиних се за закъснението и седнах до Бък. Срещу мен седеше Кей, а до него Крейн. Сори не знаех какво е малкото му име. Погледа ми попадна на неговия. Гарванов черните му очи ме опияниха. Откъснах се от взора му и започнах да разглеждам лицето му. Имаше късо подстригана тъмна коса, розово-червени устни приличащи на възглавнички. Дали са толкова меки и на допир? Бък ме срутва предопредително. Откъсва очи от устните му и ги забивам в чинията си.
-Е, всички тук ме познават без теб, сърничке. - казва Крейн и усещам усмивката в думите му. Гасът му е много дрезгав и дебел... Някак атрактивен. Вдигам очи и го поглеждам, а той посреща моя поглед с донякъде собственичка усмивка.
-Здравей, аз съм Джеси, но предполагам, че вече знаеш коя съм. - повдигам въпросителни вежда и той се засмива. Този път и Бък и Кен ме сриват под масата и леко озквичах. След това ми действие Кейн пак се разсмива.
-Е. Добре добре аз съм Стивън Крейн, но моля нарича ме Крейн - казва той и очите му потъмнява още повече - Крейн шефа на Порт Мафията и съюзника ми Джак Блекс - усмихва се и кома към брат ми, а той прави престорен полкон с ехидна усмивка. - А ти скъпа Джес си следващата шефка на Порт Мафията. Е естествено ако влезеш в нашия бизнес - продължава да говори Крейн, а аз мигам объркано... Иска се от мен да навшезна в Мафията?!
-Стивън не може да направиш това! Не може да навлезе в този бизнес и.... - Изненадващо Крейн удря една плесница на Кейи го събаря от стола. Започнаха да се бият ужесточено. Неусетно на вратата се звъни обаче всички са заети да гледат боя. Появява се и Том-гаджето на Шей . Засмива се звучни и издърпва един стол настанявайки се удобно за зрелището. В един момент ми писва от боя им и се намесвам между тях, но те ме избутват.........

Радвам се да се срещнем отново. Извинявам се за дългата почивка която си взех. Завръщам се отново и се надявам все още да има читатели който да четат книгата ми. Извинявам се ако има правописни грешки...

Какво мислите че ще стане по нататък?

Дали ще има нещо между Джеси и Крейн?

Дали ще успее да ги разтърве?

И също как ли се разбират Том и Джеси?

Качването на нови глави ще става във : вторник, четвъртък и неделя. Ако не кача някой от дните ще се реванширам с по дълга глава. Надявам се да ви е интересно! 💜💜