Аз съм Лара на 18 години и с приемната ми майка току що се преместихме в Южна Корея или по точно в Сеул. Не си и представях да е лесно в нов град и ново училище... Всичко започна да се обърка още повече и като го срещнах. Той беше...
А щом разбрах...
По пътя Джимин разказа всичко на Юра. Накрая събрах смелост и я заговори.
Лара: Ам...то вие с Джимин от кога се познавате?
Юра: Още от деца родителите ни се познаваха и ние покрай тях си станахме доста близки.- и погледна Джимин право в очите, а той и отвърна на погледа с усмивка. При този гледка сърцето ми заби силно. Какво ми става? И докато се гледаха Джимин разруши тишината.
Джимин: Да, но не прекалено... Като каза близки как е Кай?
Юра: Добре остана в къщата скоро ще го видиш.
Лара: Кой е Кай?- тъкмо Юра щеше да каже когато Джимин я прекъсна.
Джимин: На Юра принца на бял кон.- и се засмяхме.
Юра: Не се базикай така, да не започвам и аз.
Джимин: Ти си ужасна.
Юра: И ти също.
Лара: Значи..ти и Кай сте заедно?
Джимин: Кое от принц на бял кон не разбра?
Юра: Джимин!? Аххх невъзможен си.- и ме погледна- Да заедно сме.
Джимин: Защо толкова се интересуваш от Кай!??
Юра: Някой май ревнува.- и с нея се изкикотихме малко.
Джимин: Това не е вярно. -и се нацупи като малко дете.
Юра: Щом казваш смешко.- и се засмяхме още по-силно.
Джимин: Не ми казвай смешко Юрнадо.- и и се изблези.
Юра: Въобще не си се променил... Явно винаги ще си останеш малко дете.
Джимин: Ти пък много си пораснала щото!
Лара: А какво лошо има в това да е малко дете? Е това дето се държи малко като идиотче.- и Юра не успя да се сдържи и се изхили още повече. При думите ми Джимин направи глупава физиономия.
Джимин: Ти май пак искаш да поплуваш в езерото.
Юра: Голяма работа сте да знаете.- и се поуспокои малко, след минута мълчание тя продължи- Стигнахме!- пред мен се разкри това:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
