Ние и животът ни в CreepyPasta.

Имението! (๑•̀ㅂ•́)و✧

Харуко:

"- "Well... WHAT!!!" Is Misao part of the team or not?!" - започнах да викам нетърпеливо.
" - It's not that she won't be part of CreepyPasta... You are going to be the one who will look up to her. You will help her if she has a problem with someone of the killers and help her with her training."
(Не че тя няма да бъде част от CreepyPasta... Ти ще бъдеш тази, която се грижи за нея. Ще и помагаш, ако има проблем с някой от убийците и ще ѝ помагаш с тренировките ѝ.)
Изведнъж Мисао изкрещя в ухото ми:
" - So I can stay with Haruko!"
( Значи мога да остана с Харуко!)
" - Yes, you can." - каза Painter твърдо.
Най - накрая отивах ме към имението на
Slendy. И пътят до там въобще не беше лесен. Стръмни склонове, мокра как, тръни, и пак се появи онази мъгла, от която не можех да видя почти нищо! Добре че Bloody Painter ни придружаваше или никога нямаше да стигнем до там.
Изведнъж в мъглата видях светлина, която ставаше все по-ярка и мъглата най-накрая се разкара. Сградата беше огромна, стара и сякаш щеше да падне всеки момент , прозорците на стайте не можеха да се преброят, а градината беше само от тръни и изсъхнали дървета с една счупена люлка. Но най-ужасяващото нещо, което ми влезе в умът беше колко стълби имаше към входа и колко ли би имало да стигна до моята стая... А те не изглеждаха никак безопасни, това място се нуждаеше от основен ремонт!
Разбира се така си мислех докато не влязохме вътре. Мястото изглеждаше толкова уютно и топло като замък от приказките! А пред нас стоеше самият Slenderman:
" - Hello young ladies. I'm glad that you could make it."- каза той спокойно.
( Здравейте, млади госпожици. Радвам се че успях те да дойде те на време.)
"We're glad, too" - казах аз нервно.
"Let me show you your rooms."
"Okey... Мисао! Не изоставай!"- тихо и подтикващо ѝ казах.

Мисао:
Тъкмо щях да последвам Мисао когато усетих, че нещо ме е хванало много здраво за кракът. Обърнах се и кого да видя! Сали! Изглеждаше още по-очерователна на живо. Прегърнах я с радост и изненада, косата ѝ беше мека, а кожата ѝ нежна и гладка. Докато не усетих кръвта по дрехите ѝ върху себе си... Тогава веднага се отдръпнах, но за да не я разтроя нервно се усмихнах и ѝ се представих:
" - Hi... I'm new here... You must be Sally, don't you! It's really nice to meet you, you look ADORABLE!!! I'm Misao"
( Здравей... Аз съм нова тук... Ти трябва да си Сали, нали? Много се радвам да се запознаем, ти си толкова очерователна! Аз съм Мисао.)
" - Nice to meet you, too ,Misao! You look very nice. I can't wait to spend more time with you!"
( И аз също се радвам да се запознаем, Мисао! Изглеждаш ми много мила. Нямам търпение да прекарам повече време с теб!)
" - Really! Me too!"
Всичко беше супер докато...:
" - Мисао къде си?! Идвай веднага трябва да ти покажа стаята ни ще спим двете в една голяма стая. Трябва да я видиш страхотна е!"
" - Добре! Ей сега идвам!" - и докато се обърна Sally вече я нямаше...