Secret sex

30

Чонгкук застана пред голямата сграда и въздъхна.

Уви, ще не ще, трябваше да влезе и да продължи живота си на студент. Но си признаваше , че почивката му се отрази добре и дори го показваше.

Усмивка се заигра по устните му, когато влезе в кабинета и видя Юнги.
Приближи се, сядайки до него.

- Хей. – Продума му, карайки момчето да го забележи.

Юнги примижи очи, хвърляйки му подозрителен поглед.

- Защо изглеждаш щастлив?

- Туше. – Повдигна ръце. Сутринта бе забравил да си убие бад бой гащите, очевидно.

- Не ме разбирай погрешно. – Започна да се оправдава. – Но прекара цялата ваканция далеч от яките купони тук със семейството, от което бягаше.

- Да, знам. – Въздъхна. – Може би е защото съм твърде влюбен.

- Чакай малко...-Направи тъпо изражение. – К‘во?

Кук завъртя поглед невинно. След което започна да си оглежда ноктите.

- Ехо? – Продума, започвайки да тресе длан пред лицето му.

- Стреснах те, нали? – Усмихна му се дяволито.

- Аз още чакам обяснение. – Поясни му.

- Добре, добре. – По изправи се в стола си и оправи коженото си яке. – Докато бяхме при майка ми с Техьонг, може да съм осъзнал някои неща за себе си.... И сега сме заедно? – Сбръчка вежди. – Знам, че звучи странно и налудничаво, но всъщност не е така.

Юнги поклати глава положително, но с каменно изражение.

- Защо ме гледаш така? – Притеснението се надигна в него. – Нима не направих правилното нещо?

- Не, не.. – Успокои го. – Глупости, всичко е наред. – Юнги преглътна подробностите с бесния бивш, който искаше мъст. Но не беше той този, който трябваше му каже. – Щом го чувстваш правилно, значи е. Просто ми е малко странно. Няма да те виждам как се натискаш с поредната в поредния бар. – Подпря главата си на масата, започвайки да мисли дали приятеля му щеше да се промени коренно от връзката си.

Честно казано не бе толкова близък с Джимин и Намджун, колкото с Чонгкук. Не искаше момчето срещу него да сложи розови очила и да го забрави, погълнат от „любовта си“.

- Това да не е тъжно лице? – Присмя му се. – Мин Юнги, да не би да е сантиментален?

- Млъквай! – Раздразни се и го блъсна леко с ръка по гърдите. – Просто се отнесох.