Мой шеф, никога!

Глава 23

- Е,хайде защо стоиш на вратата влизай.

-Ами малко ми е неудобно.

-Стига с това,казах ти че няма проблем с голямо удоволствие ще те приема в дома си.Влез ще те запозная със семейството си.

-Добре!

- Скъпа прибрах се.-от кухнята излезе една красива жена с кестенява коса и светли очи, стройна фигура и много красиво лице.

- Майкъл.-тя се хвърли на врата му и го целуна след това се огледа и забеляза Анастасия.

-Стейси това е Анастасия,моя бивша съседка и много скъпа за мен приятелка.

-Приятно ми е!

-И на мен също. Мили защо не ми каза,че ще имаме гости щях да се подготвя по-добре.

- Извинете ме,че така ви се натресох,но нямаше къде да отида сега.

-Мила няма проблем,не се притеснявай.И ми говори на ти -усмихна се любезно и тогава от някъде се появиха две малки и очарователни ангелчета.

-Настя това са децата ми-Никол и Никълъс.

-Те са прекрасни, здравейте сладури!

-Тате коя е тя?-попита момченцето.

- Това е една моя стара приятелка,ще остане за малко у нас.

-Много си красива!

-Оооууу ще те изям ти също си много красива и имаш много красива рокля.

-Тати ми я купи,а на Ники дрехите са в същия цвят. Защото сме близнаци.-децата му бяха очарователни,много приличаха на майка си и двамата бяха със сиво-сини очи,а косите им тъмно руси.Явно бяха взели и от двамата си родителя,защото Майк беше русокос.

-Е нека да ти покажа стаята за гости.

-Добре!-те тръгнаха към гостната.

-Харесва ли ти?

-Да разбира се прекрасна е!Но ми е много неловко.

-Настя стига!- той сложи ръце на раменете ѝ.-След пет минути ще сервираме вечерята.

- Извини ме Майк,но не съм гладна,стомахът ми е свит.

-Добре може да си починеш ще те оставя.

Той излезе от стаята и тя се просна на леглото.

" Дерек липсваш ми,но нямах друг избор.Какво ли ще направи когато разбере,че съм тук,не ми се мисли за това твърде уморена съм за това."

По същото време в апартамента на Дерек.

"Кучка,върза ми тенекия,къде ми избяга.Проклета да е но ще я намеря,бях ѝ подготвил изненада,целият апартамент е в рози.Как можа така да постъпи с мен,но това се очакваше тя сама ми каза,че ме мрази и иска да избяга от мен,защо се учудвам.Но ме боли,мамка му,боли ме.Ще я намеря,още утре ще я довлека тук и никога повече няма да я пусна да излезе от този шибан апартамент. Проклетница!"

Той се наливаше с алкохол откакто се прибра разбрал, че Настя е избягала от него,чакаше да се върне дори когато икономиката се върна да вземе забравения си ключ,тайно надеждата му се пробуди и се усмихна,докато не видя кой е на вратата.Тогава отвори и втората бутилка коняк,сега беше на четвърта,едва държеше очите си отворени,но все още мислеше за нея и как да я накаже утре,когато я намери и завлече отново тук в апартамента си.Закле се,че никога повече няма да направи грешката да ѝ се довери и да я остави да избяга от него.Тя беше само нягова,та той я беше направил жена. Тя беше негова и само негова!