~радини вълнения~

ниско самочувствие

Повечето, да не казвам всички, страдаме от това.
"Дебел/а съм"
"Грозен/на съм"
"Не мога нищо"
"Нисък/а съм"
"Не съм достатъчно добър/а"
"Мразя се"
И така нататък, все глупости.

Понеже, както се очаква, това се е случвало и на мен и продължава да ми се случва.

Мога да кажа само едно: това е ТЪПО.

Абсолютно безсмислено е. Защото не е така. Това са само нереални глупости в главата ни, които, освен да ми дърпат назад и надолу, нищо не правят.

Това са граници, които самите ние си поставяме, и, по този начин, единствено си пречим.
Защото никой друг не може да ти каже, че не можеш, защото само ти знаеш възможностите си. И ако ти вярваш в тях и знаеш какви са реално, то това е абсолютно достатъчно.

Относно ниското самочувствие, породено от нехаресване на външния си вид, мисля, че е просто плод на нашето неуверено и ограничително мислене, също и неосъзнаването на факта, че външният вид няма особено значение.
А ако си мислите, че има значение, може би сте обкръжени от повърхностни, вътрешно кухи, хора, които, именно заради духовната си празнота, имат само и единствено физическо виждане на нещата, и имат влияние над вас. Или самите вие сте повърхностни. А има го и случаят да сте малксималисти и перфекционисти, като не правите изключение и в отношение на външността.

Но, когато се съмнявате във вида си, ви съветвам да се сетите за поговорката "Не съди книгата по корицата".
По-важен е характерът.

Защото човек може да се оприличи с книга: отвън може да е по-невзрачен, но отвътре - златен, както и обратното: отвън леко позлатен, а отвътре изгнил.
Сто процента всеки от вас е прочитал поне една книга с много яка корица и съдържание за боклука, както и, ако въобще сте били склонни да дадете шанс, такава с по-безлична корица, но с история-богатство.

А ако си мислите, че не можете да правите нищо, то значи не сте опитали достатъчно неща и/или сами си поставяте граници, които ви спират да се пробвате. "Ако не опиташ, няма как да знаеш" - израз, който също е от помощ.

Мисълта, че не сте достатъчно добри, може би също се дължи на максимализма ви или на причината, че сте/сте били потиснати от някого, който е успял да понижи самооценката ви.

И в този случай бих казала, че ви е нужна борбеност, инат и упоритост, както и малко дебилизъм, за да игнорирате потисничеството, и да продължите да вярвате в себе си. Убеждението "Не ми пука за чуждото мнение" е много полезно.

Но ви моля, дори и да сте с ниско самочувствие и самооценка, да не си поставяте граници и да улавяте всяка възможност да направите това, което искате, дори и да не вярвате, че ще успеете. Защото най-вероятно е да се случи невероятното. Успехът със сигурност ще ви вдигне самочувствието.
А пък, ако се провалите, не се отказвайте, а го приемете като мотивация да се постараете още и да опитате отново, защото трудът винаги се отплаща!

Ако не харесвате нещо в себе си, направете всичко възможно да го промените, така че да ви хареса, а не да се предавате и примирявате с мисълта, че "не става"  и "каквото е, такова ще си остане". Няма такова нещо.

И най-добре:

НИКОГА НЕ СЕ СЪМНЯВАЙТЕ В СЕБЕ СИ!

защото, иначе, ставате свои врагове

Съгласни ли сте? Имате ли други разсъждения и гледни точки? Споделете ги в коментарите, ще се радвам да ги прочета. Ако има тема, която искате да обсъдим, кажете, с удоволствие ще изкажа мнение и ще чуя вашето.
Надявам се да съм помогнала, поне малко, и да съм ви дала някой добър съвет или повод за размишление и изводи.
Бъдете уверени и се обичайте, защото
И АЗ ВИ ОБИЧАМ