От два часа Джехьон седеше на дивана в дневната на Тейонг и наблюдаваше как Чонло и Джисънг се карат за някаква игра. Не можеше да ги чуе, заради силната музика, но виждаше какво точно се случва.
Тейонг го нямаше от повече от три часа вече и Джехьон започна да се изнервя. Мислеше си, че поне тази вечер ще прекара време с него, но уви. Чернокосото момче стана от дивана, на който седеше и се запъти към кухнята.
Щом стигна до хладилника, веднага съзря голямата кутия, в която бе тортата и я взе в ръцете си. След като я извади от хладилника се замисли, че реално кутията беше прекалено лека. Отвори я и вътре нямаше торта.
Джехьон се огледа из кухнята и видя отворената врата, водеща към двора на къщата. От там идеално се виждаше една маса, а на нея Джено и Джемин, които идяха от тортата с голи ръце.
- Може ли едно парченце? - Джехьон се прокрадна зад тях и ги попита. Това му действие стресна по-малките момчета и ги накара да се обърнат към него.
- Не. - Джено отвърна с пълна уста и едва му се разбра какво казва, придърпвайки тортата към себе си.
- Може, хьонг. - другото по-малко момче бутна тортата към него.
- Не искам. Поне да си бяхте взели вилици. - чернокоското седна на един стол до тях и им даде по една виличка.
- Нямаше в шкафа.
- Но имаше в мивката, можехте да си ги измиете, както направих аз. - малките момчета кимнаха и продължиха да си хапват, но този път с прибори.
Джемин забеляза, че нещо не е наред с Джехьон, защото той просто си седеше до тях и гледаше в нищото. Реши да не го пита и продължи да яде, но Джено не мислеше по същия начин.
- Пак ли Тейонг?
- Защо? Какво знаеш? - Джехьон изстерля въпросите си бързо, а Джено само го гледаше с големите си очи.
- Нищо не знам. - малкото момче вдигна ръцете си в защита и преглътна тортата в устата си. - Просто...винаги е Тейонг, ако не нещо друго. - той измрънка под носа си.
- А? Какво? Много отворени сте станали май. - тъмнокоското се изправи от масата, като не забрави да цапне и двете момчета силно по главите.
- Ама аз нищо не казах! - проплака Джемин и се нацупи все едно щеше да заплаче всеки момент.
_____ За втори път пиша нещо такова и не знам нито как се прави, нито как се получава🤞
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
