drugs, you should try it <спряна>

дванадесет

Тейонг се замисли хубаво над това, което Джехьон му каза по-рано през деня, осъзнавайки много неща. В момента двете момчета лежаха на голямото легло в спалнята на Джехьон, прегърнати.

По-малкото момче за първи път от месец насам се чувстваше наистина добре, отпочинал и дори щастлив. Всичко това беше само и единствено заради съществуването на Джехьон.

- В момента се чудя дали е правилно да остана тук или да си ходя вкъщи. - Тейонг измрънка, притискайки се повече към тялото на по-голямото момче, а той само стисна малкото му тяло още повече.

- Защо? - Джехьон се засмя и зарови пръстите си в косата му.

- Защото не те заслужавам. Не би трябвало да съм тук, не трябва да ме прегръщаш след всичко това, което ти сторих.

Тейонг се изправи леко, измъквайки се от захвата на другото момче. Джехьон не му позволи да се отдръпне изцяло от прегръдката му и се изправи заедно с него в седнало положение, прегръщайки го отново.

Не искаше да кара Тейонг да си мисли такива неща. Знаеше колко е чувствително малкото момче, и че всяка грешна дума или действие го нараняваха. Каквото и да правеше Тейонг, Джехьон никога не би му се разсърдил, никога няма да го изгони от дома си и никога няма да го остави сам.

- Всичко е наред. Не ти се сърдя. - успокои го голямото момче. Той все още галеше косата на приятелят си и имаше чувството, че държи целият свят в ръцете си.

- Но аз те излъгах толкова много пъти, накарах те да се тревожиш за мен, дори не помня как-

- Живота е за правене на грешки, Тейонг. Също така е и за това да се опитваш да си по-добър. И знам, че ти можеш да си по-добър. - както предполагаше, Тейонг се разплака.

Малкото момче изхлипа силно и редица от сълзи се спуснаха по бузите му. Джехьон внимателно изтри всяка една солена капка от лицето му и се загледа в него.

Носа и бузите му станаха червени, хлиповете му по-силни, сълзите повече, а очите му мътни и този път не бяха червени заради различни опиати. На Джехьон толкова му се искаше да го целуне, но не можеше. Не смееше. Не знаеюе как ще реагира приятелят му. Ами, ако го изплаши? Ако избяга и повече не се върне? Не му се рискуваше. Единственото, което направи бе да го прегърне още по-силно и да го остави да плаче, колкото си иска. Както му бе казал.

Тейонг плака дълго време и накрая заспа. Джехьон смени мократа си от сълзите на по-малкият блуза и легна отново до него. Обви силните си ръце около малкото му тяло и целуна челото му. Приятелят му спеше толкова спокойно, сега дишаното му бе равномерно и Джехьон усещаше колко спокойно бие сърцето му.

Радваше се, че Тейонг не може да усети колко силно биеше неговото в момента, но със сигурност бе усетил всеки друг път, в който сърцето му е биело толкова силно за него.

На сутринта, когато Тейонг се събуди и отвори очите си, първото нещо, което видя бяха топлите очи на Джехьон взиращи се в него.

- Добро утро. - изрече Джехьон с дрезгав глас, който накара Тейонг да потрепери.

- Защо ме гледаш така? Не си ли спал? - Тейонг хвана лицето му в шепите си и започна да дърпа клепачите му нагоре и надолу, гледайки червените очи на момчето до него. - Изглеждаш много изморен. Очите ти са червени.

- Да, благодаря, ако ми подърпаш клепачите още малко, може и да бръкнеш в тях да ги извадиш. - момчетата се засмяха и Тейонг отново легна на възглавницата си.

Джехьон отново се загледа в лицето му, нещото, което правеше цяла нощ. Наистина не бе спал. Имаше шанса отново да легне до Тейонг и да се любува на красивото му лице. Нямаше как да го пропилее. Цяла нощ целуваше челото и косата му, нямаше как да заспи.

- Очоте ти блестят. - Тейонг каза и се усмихна. Очите на голямото момче наистина блестяха. Тейонг ги гледаше и се чувстваше като у дома си.

- От слънцето е. - от любов е. Щорите му дори не бяха вдигнати и в стаята се прокрадваше само един малък лъч светлина.

Тейонг дори не обърна внимание на тази малка светлина, гледаше само как очите, взиращи се в неговите блестят. Почувства се различно, по начин, по който не се бе чувствал преди. Искаше да разбере как може да се чувства така постоянно. До края на живота си.