36

695 28 2
                                    

Денис ни изпрати и се прибра, за да се оправи преди срещата с Натаниел. Легнах на дивана и за чаках обаждане от Тервел. Притеснявах се. След малко се по звъни на вратата. С последните усилия, които можех да положа станах, отворих вратата и се изненадах, от гледката. На вратата стоеше Стивън, който се беше сгушил в якето си.

-Какво по... Какво правиш тук? - попитах аз, а той продължаваше просто да ме гледа.

-Липсваше ми.

-Ако ти липсвах нямаше да си тръгнеш.

-Мислиш, че имах избор? Не бих те оставил.

-Да беше се обадил.

-Ти ми блокира номера.

-Не съм. Какво си мислиш, че ще се появиш след толкова много време и ще ти простя и отново ще сме заедно?

-Дори не съм мислил за това. Дойдох да ти се извиня.

-Стефи. - чух гласа на Денис.

-Кажи ми, че не ме искаш и ще си тръгна.-каза Стивън, а в главата ми започнаха да изкачат всички моменти, които сме преживяли.

-Стефи, кажи му.

-Стивън, беше в живота ми за доста време, но след това изчезна за още повече време. Какво се очаква да направя. Да ти кажа, че те искам отново ли?

-СТЕФИ! - повиши тон Денис.

-Моля те, тръгни си...

Добре, Стефи. Тръгвам си. - каза той и погледна към Денис. Той беше свил юмрук и беше готов да го нападне, не исках да му го казвам. Знаех, че крие нещо и че ще ме изостави отново.

-Ела!-каза и ме прегърна. Навдигна брадичката ми и ме целуна. Дръпнах го да влезем вътре, защото беше студено и започнах с въпросите.

-Защо се върна, Денис?

-Забравих си ключа, а и Натаниел ми каза, че Стивън е в града.

-Знаел си, че ще дойде?

-Беше ясно.-каза и седна на дивана.

-Не беше нужно да идваш, щях да се оправя сама.

-Знам, но исках да бъда сигурен, че няма да ме оставиш и да се върнеш при него.-той заплете пръсти в косата си.

-Не бих те изоставила. - казах и седнах до него. Облегнах глава на рамото му, а той ме прегърна.

ГТВ
Много ми е скучно, ако постоя още малко тук и ще умра. Взех си слушалките и си обух обувките. Излязох през вратата и видях Тервел.

mineWhere stories live. Discover now