Как да се омъжиш за вампир милионер книга 1

20

Роман лежеше в леглото и си мислеше, като Шана беше основната му мисъл. Миналата нощ беше чудесна, но в същото време мъчителна. Трябваше да изразходва твърде много енергия, за да блокира онези жени на долния етаж. Кръв господня, мразеше това положение. Той дори не знаеше имената на всички. В действителност не беше прекарвал много време с тях. По време на вампирския секс той просто си представяше как прави любов с женско тяло. Можеше и да е било хубаво за дамите от харема, но тялото, което си представяше, съвсем спокойно можеше да принадлежи на АВГА. Не беше истинско. Не беше никоя от тях.

Не беше дори Шана. Това също го дразнеше. Представяше си Шана в ума си, но знаеше, че това не е наистина тя. Не знаеше как изглежда гола, а сега въображението му не беше достатъчно. Искаше наистина да я почувства. И вярваше, че тя също го иска. Миналата нощ се оплакваше за това, че не е способна да го докосне или прегърне.

Трябваше да приключи с формулата, върху която работеше. Ако можеше да остане буден през деня, щеше да успее да защитава Шана денонощно. Можеше също да бъде насаме с нея по време, когато другите вампири няма да могат да се намесват. И ако можеше да убеди Шана да живее с него, тогава неговата способност да остане буден през деня щеше да й позволи да поддържа по-нормален живот.

Той скочи от леглото и си взе горещ душ. Искаше да я види тази вечер, но също така трябваше да отиде до Роматех. Остатъкът от седмицата щеше да бъде пълен със съвещания. Той, Ангъс и Жан-Люк имаха нужда от план за действие, за да се справят с Бунтовниците, особено сега, след като знаеха, че Петровски е лидерът им. А да се отърват от Петровски не само щеше да направи света по-безопасен за миролюбивите, модерни вампири, но и за Шана.

Роман се усмихна на себе си. Дори с надвисналата вампирска война не можеше да държи ума си далеч от нея. Тя беше толкова различна. Толкова неопитна и честна с емоциите си. Докато беше в ума й, той се опита да разкрие чувствата й към него. Тя се беше приспособила съвсем добре към истината за неговото съществуване като вампир, най-вече защото имаше толкова добро, милостиво сърце. Когато я наричаше «сладка моя», той го мислеше. Тя имаше истинска, прелестна природа, която той обичаше.

Той се подсмихна, докато се подсушаваше. Тя можеше също да бъде безстрашна и борбена, когато е ядосана. Той обичаше и това в нея. Надяваше се с цялото си сърце, че тя щеше да се влюби в него. Щеше да е перфектно, след като той вече беше луд по нея.