『Buy my love』

°17°

Дойонг и Юта вървяха по коридора, учудейки се къде точно беше пътят към покрива. Докато обикаляха Юта отново забеляза оново момче, което не знаеше защо, но му се струваше странно.

Дойонг веднага забеляза това и погледна в посоката, на където гледаше приятеля му. Той забелязано русокосото момче и се обърна към Юта, поглеждайки го объркано.

-Защо гледаш това момче? Да не би вече да замени Тейонг?-попита чернокосия, привличайки вниманието на японеца.

-Не! Никога не бих заменил Те, той е единственият човек, който обичам!-каза Юта, след което се обърна на другата страна.-Нека по-бързо отидем при тях. Защо изобщо не дойдоха да ни вземат, да не си мислят, че знаем това място наизуст щом са ни развели веднъж?! Аз дори не помня кое къде се намира в собствения си дом, а тук още по-малко!-ядосваше се японеца, а приятеля му тихо се подхилваше зад него.

Изведнъж телефона на Дойонг започна да вибрира в джоба му. Той взе устройството, виждайки че Джехьон му звъннеше. Чернокосия веднага натисна зелената слушалка и щом чу гласа на Джехьон, на лицето му се настани голяма усмивка.

-Ало,Дойонги?

-Да,Дже!-почти извика чернокосия, той постави едната си ръка на устата, след което отново повтари това, което казваше, но по-тихо този път.-Да, Дже.

Чернокосия чу кикотене от другата страна на слушалката, което го накара да се смути и леко да се изчерви.

-Има ли нещо? Твърде дълго се забавихте.

-Ами ние...малко...мисля,че се поизгубихме...

-Дай ми го да говоря с него.-каза русокосия и Дойонг му подаде телефона си.-Джехьон, я ми дай да поговоря за малко с гаджето си.

-Ами...добре.

След няколко секунди японеца чу така познатият глас на любимия си.

-Да, скъпи Юта?

-О, не ми казвай „скъпи Юта"! Веднага идвай да ни намерите или ти обещавам,че не само твоя, но и на Джехьон задника ще сритам! Разбра ли ме!-едвам се сдържаше да не извика русокосия.

-Ъм, добре, идвам...само ако може да ми кажете къде сте?

-Ако знаехме къде сме нали щяхме да ви намерим,глупако?!

Юта вече съвсем започваше да побеснява, което наистина много тревожеше чернокосия. Японеца поначало не беше от типа хора,които се изнервят бързо и затова в момента Донс се чудеше какво точно му имаше.