Есосайс: Ловци на демони

Част 6 - "Изглеждаш невероятно!"

Събуждам се от някакъв шум, идващ отвън. Какво, по дяволите се случва? Отварям очи и леко се надигам от леглото. Къде се намирам? А, да, в кочината, която би трябвало да е апартамент. Трябва да потърся фирма за почистване, че не може да се живее в тази мизерия.

Ставам от леглото си и се приближавам до прозореца. Навън е станала лека катастрофа, но съм благодарна, че ме събуди, тъй като часовникът на стената показва 12:14ч. Обяд. Никога не съм спала до толкова късно. Грабвам ключовете си от нощното шкафче и напускам тази дупка. Излизам навън и се сблъсквам с някакви хора на входа. Винаги така ми върви. Подминавам ги и се качвам в автомобила си. Преди да потегля, включвам телефона си и забелязвам, че имам двадесет и шест пропуснати повиквания от Зерафина. Майчице.

Пъхам ключовите в стартера и тъкмо ще ги завъртя, за да запаля двигателя, когато телефонът ми започва да звъни. На дисплея се изписва името на Зерафина. Вдигам ѝ.

- Зерафина е.

- Знам, пише го на дисплея. - отвръщам.

- Ти добре ли си? - започва да крещи в слушалката и аз отдръпвам телефона от ухото си. - Цяла нощ се скъсах да ти звъня, но ти така и не вдигна! Къде беше? Умрях от притеснение!

- Идвам и ще говорим в щабквартирата. - изричам бързо и ѝ затварям.

След не чак толкова дългото шофиране, спирам автомобила пред сградата и слизам от него. Влизам в щабквартирата и отивам в хола. Всички са седнали на диваните и са скръстили ръце. Обръщат глави към мен и изглеждат като демони, които чакат да се появя, за да ме разкъсат. Само да не започнат да ми четат конско, защото ще видят.

Тишината превзела хола ми се струва толкова тягостна, че искам да избягам от тук. Все едно ме е стиснала за гърлото и с всяка изминала секунда започва да стиска все повече. Скръствам ръце пред гърдите си и ги поглеждам.

- Вижте, не сте ми родители, затова няма да ви се обяснявам. След като си свърших работата вчера, се прибрах в апартамента си.

- Не ни каза. - изрече Зерафина. - Сейдж, вярно е, че вече не сме малки деца, които да казват къде отиват, но работата ни е опасна. Знаеш ли какво си мислехме, докато те чакахме да се прибереш?

- Имаш право. Нищо лошо не ми се случи, не се тревожете.

- Добре, щом вече се изяснихме, да се захванем със същественото. - започва Скайлър. - Успях да проуча живущите на Мадисън Авеню 12. Всички са чисти и най-обикновени хора, освен Осейзиус Рейзъруинд.