Есосайс: Ловци на демони

Част 24 - "...баща ви..."

Събуждам се и заварвам Скайлър да спи на един стол до леглото ми. Въздъхвам и се чудя защо не е легнал в леглото, не е като да ми пречи. Заставам в седнало положение и го побутвам. От внезапния ми жест, той се стряска и се събужда.

- Добро утро! - изрича и внимателно оглежда лицето ми. - Изглеждаш доста добре. Цветът на лицето ти се е върнал, нямаш кръгове под очите. Ще ти приготвя нещо питателно за ядене.

Скайлър излиза от стаята ми, а аз ставам, за да оправя леглото си. При тази мисъл се засмивам. Има ли смисъл да оправям леглото си, като всичко останало в стаята е не на мястото си? Поклащам глава и отварям гардероба си. Изваждам първите дрехи, които попадат под погледа ми и ги обличам, а старите хвърлям някъде на пода. Излизам от стаята си и отивам в банята, за да изпълня сутрешната си рутина.

- Доста вкусно мирише. Какво готвиш?

- Честно казано, не знам. Каквото стане. - отвръща Скайлър.

Думите му ме плашат. Надявам се да не си останем вкъщи със стомашни проблеми. Мислейки за стомаха си, той ми напомня, че съществува като изкъркорва. Сядам на един от столовете, срещу прозореца и чакам "главен готвач" Скайлър да приключи със закуската. Докато го чакам, ровичкам из телефона си. Както винаги, нищо интересно. Имам няколко съобщения от Зерафина, която ме пита дали съм добре, но няма да ѝ отговоря сега. По-късно и без това ще трябва да отида до щабквартирата. Колкото и да ми се иска, не мога да отлагам работата си вечно. Пък и трябва да разбера кои са били тези демонолози и ги накарам да си платят.

- Закуската е сервирана. - изрича Скайлър и поставя един поднос пред мен.

Вдигам учуден поглед към него. Яйцата, наденичките и препечените филийки хляб изглеждат добре. Хубаво, положителна точка за главния готвач. Мъжът сяда срещу мен със своя поднос и започва да се храни. Бодвам с вилицата си едната наденичка и се чудя дали ще мога да я преглътна.

- Нещо не ти харесва? - пита ме Скайлър, вдигайки поглед към мен.

- Не, просто не съм яла нищо от два дни, не знам дали стомахът ми ще приеме храната.

- Ще я приеме, не се притеснявай. - засмива се.

Започвам да се храня и се радвам, че храната не иска да напусне стомаха ми чрез онзи отвратителен процес - повръщането. След като свършваме със закуската, събирам чиниите и подносите и ги оставям в мивката. Някъде в бъдещето ще ги измия.