The Unfolding | JB (Bulgarian Translation)

Chapter 18

Justin

Постоянното чувство на ужас и угризение ме преследваше през последните два дни. Просто нямаше да изчезне, колкото и да исках. И то просто защото осъзнах истината. Или по-скоро реалността ми беше дала студен, груб шамар през лицето.

Чух всичко от десетгодишен и от брюнетката, живееща под покрива ми. От този ден вината в мен се засили. Чувствах се ужасно, почти като някакво чудовище. Мразех това. Мразех, че всички ме гледат така.

Особено собствените ми деца.

Но кого трябва да виня? Точно така - себе си. Просто ми се искаше нещата между нас да бяха различни. Колко много искам да ги прегърна с цялата си любов, да се грижа за тях.. както правех. Въпреки това, нещата са различни. Просто не мога да открия същия баща, който бях. Същия човек.

Откъснах се от мислите си, усещайки ръка върху рамото ми. Подскочих изненадан от внезапния контакт. Погледнах през рамото си и видях топлите, сиви и тъжни очи на Кели да ме наблюдават. Можех да видя съжалението е очите й.

- Синко. - тя нежно каза с името, както винаги правеше. Лека въздишка излезе от устните ми, изведнъж усещайки някаква емоция. Не знаех каква беше, но нарастваше все повече и повече.

- Какво направих, Кели? - безпомощно попитах, поглеждайки надолу към ръцете ми. Те си почиваха на кухненския плот, поставен пред стола, на който седях.

- Е, кажи ми какво имаш предвид с това. - каза тя, премахвайки ръката си и мина зад плота. Мислех си, докато я наблюдавах как изважда чаша от високия шкаф и налива вода в нея.

- Знаеш какво имам предвид, Кели.. - тихо промърморих. - Прецакан съм. Нищо повече от прецакан.

Гледах в ръцете си, усещайки гняв в себе си. Това беше по моя вина. Може би ако не бях толкова лош и не се държах като путка - нямаше да се чувствам виновен и да бъда ядосан на себе си.

- Езика, синко. - припомни ми тя. - И ти не си това, което казваш, че си.

- Но съм. - казах аз. - Кой друг пренебрегва децата си така, както аз? Кой друг изведнъж забравя всяко добро в света и просто се фокусирва върху лошото? Кой друг мисли за това 'ако'? Кой друг, по дяволите, се самоубива, защото лъжливата му съпруга ги е напуснала? Кой друг, Кели?

Емоциите ми надделяха. Усетих сълзи да се появяват в очите ми, но не си направих труда да ги изтрия. Трябваше да си излея всичко. Особено пред някой, на когото знаех, че мога да се доверя и ще ми даде съвет без да ме съди.