Cuts || Taekook [bg translation]

2

Търпеливо изчаках Джънгкук да излезе от тоалетната докато все още държах гърбът си към огледалото.Като излезе той изтри една сълза и мина с ръка през косата си ,въздъхвайки със смях "ах,съжалявам".Разтърсих главата си."Няма нищо" усмихмах се нежно.

"Така.Какво стана?" питах след неловка тишина "Н-нищо не е" той изшептя."Вярно.Чуй ти не трябва да ми казваш,но не трябва и да ме лъжеш" обърнах гръб към него и тръганх съм шкафчето си бързо,взимайки учебниците си.Докато ги носих си направих път към стаята.Поклоних се дълбоко,за да комлексирам че останах за дълго.Но разбира се че тя не го прие и имам наказание.

След всички часове,освен този с Джимим,със скучно темпо ходех към стаята където беше наказанието.Изчаках последният звънец да бие,преди да вляза в топлата стая.Очите ми се затвориха от умора,колената ми се почувстваха слаби.Загледах класът,не познавах никой.Накара ме да избера да седна на случайно място в края на стаята.

Седях сам докато момчето от тоалетната познат като Джънгкук,влезе в стаята.Въздъхнах и опитах да се скрия зад книгата си но без успех.

Той седна до мен."Хей". Погледнах нагоре и кимнах "Хей"

"Окей дами и господа,тишина сега моля,и започнете да работите на какъвто си искате предмет.Никакви телефони и музика.Ако ви видя ще си загубите телефона за една седмица"учениците избучаха е съгласие и започнаха да работят.Положих главата си на чина ,опитвайки се да хвана малко сън през тези скучни седемдесет минути.

Отнеха две къси минути  Джънгкук да ми даде лист.Намръщих се и разгънах листа.

хей.

хай.

на колко си?

защо да ти казвам?

Защото не съм преследвач?

Сигурен ли си?

На 100%

На 19 съм

Прави те мой хьонг.Аз съм на 17.

Правилно.

Техьонг ,съжелявам че те накарах да се притесняваш за мен защото плакох в тоалетната по рано.

Кой каза ,че съм се притеснил?

Ти не си се?

Не.

Студен си.

След като прочетох написанато на листа от по-малкият си вдигнах главата и видях нацупеното лице на Чонгкук което ме накара да се усмихна малко.

Не съм просто не обичам да говоря с непознати.

В крайна сметка няма да бъдя непознат вече , ако ме опознаеш ;)

Малкото намигащо личице на края на изречението ме накара да настръхна.

Може би не искам да се опознаем.

Ти искаш.

Какво те кара да мислиш така?

Добре но ако не искаше нямаше да ме последваш до тоалетните и нямаше да ми одговаряш на "съобщенията".

Правиш го с цел да ми вземеш телефоният номер.

Не е така.Но все пак може ли да получа телефоният ти номер?

Обещай ми че няма да ме спамиш и да ме остави ме в своите ценности (?)

Обещавам хьонг.

Окей ето +82-97301295

Окей ще ти пиша после

Часът мина бавно но аз хванах малко сън.Когато звънеца би станах и излязох от стаята.Ходех към вкъщи а музиката от слушалките свиреше.

След като се прибрах чак тогава започнах да пея текста на песента.Обичам да пея.

През времето се къпех,оправих чанатат си и изпих капучино,отворих си телефона.Мързеливо минавах през Instagram,tumlr и отворих snap-овете си,когато изскочи известие.

"+82-9501997" ти изпрати съобщение"

Натиснах известието и прочетох съобщението на екрана.

+82-9501997:

Хей,хьонг

Това е Чонгкук

Аз:

Здравей

"вие добавихте +82-9501997!"

----

Jiva sum.  :)
Prosto me murzi malko.
Bai sega