Forced love/Принудена любов

Глава 3

Гледната точка на Дарина

Вече бяхме събдрали багажа ми. Нямах кой знае колко дрехи, но успях да напълня куфара. Станах от пода и преместих куфара до вратата. Излязох от стаята и тръгнах надолу по стълбите. Видях леля да седи до плота в кухнята и да разглежда някакви документи, а когато се приближих до нея тя подскочи.

-Спокойно, аз съм. Какво гледаш? - тя държеше документи за ипотеката. Дори не си направих труда да я питам какво прави, а просто тръгнх към хладилника, защото исках чаша мляко. Започнах да оглеждам къщата ни и да мисля колко много ще ми липсва.

-Утре в колко трябва да съм готова? - леля остави документите и се обърна към мен.

-В осем трябва да си готова миличка. Алексей ще дойде да те вземе от тук.

-Няма нужда. И сама мога да се кача на самолета.

-Знам мила, но той така искаше.

-Добре, значи в 8. - тя кимна и ме прегърна.

-Хайде мила, ако искаш си лягай, защото утре трябва да станеш рано.

-Добре, но преди това ще се видя с Владимир.

Качих се в стаята си и взех телефона си от нощтното шкафче. Видях, че Влади не е на линия, но все пак му писах.

"Прибра ли се? Искаш ли да се видим?"

Получих отговор след около 20 минути.

"Не мога сега. Отивам с една много яка мацка в нас. Става ли утре?"

Прочетох съобщението и сърцето ме заболя. Той предпочиташе да е с всички други момичета, но не и с мен.

"Добре утре ще се видим."

"Страхотна си, обичам те."

Прочетох последното съобщение и влязох да си взема душ. След като излязох от банята си сложих пижамата си и започнах да мисля за новия живот, който започва от утре. И така неусетно съм заспала.

Усетих как някой милва косата ми и ми шепти, че е време да ставам. Отворих сънено очи и видях леля клекнала пред мен с насълзени очи.

-Какво има, защо си разстроена?

-Съжелявам мила, че се получи така. Много ще ми липсваш. - станах от леглото и прегърнах леля.

-Всичко е наред. Знам, че ако обстоятелствата не бяха такива нямаше да ме продадеш.