Различни, но идеални един за друг.

Глава 2

- Харесваш ли го?- попита Юнги и погледна към Кук. Той се замисли, а след това кимна.
- Не знам какво се случва с мен, той е първия човек, който не искам само да използвам и да хвърля, а искам просто да е до мен и да се чувства добре. - напълно сериозно каза Кук, а Юнги и Дуонг не можеха да повярват на ушите си.
- Нали разбираш, че той най-вероятно не изпитва такива чувства към теб.
- Разбирам.- каза Кук и започна да го търси със поглед.

(В това време Ви)
- Ало?
- Техьонг, къде си?
- Ами.. На кафе с приятели...
- Добре, но трябваше да ми кажеш. Нали знаеш, че с баща ти се притесняваме?
- Да, знам. Извинявай, ще съм вкъщи след 30 минути.
- Добре, внимавай по пътя. Чао, миличък.
- Чао, мамо.

Те влезе в кафенето и седна на мястото си.
- Проблем ли има?- попита го Кук.
- Не, но трябва да съм вкъщи след 30 минути.
- Добре, ще те закарам.
- Не, няма нужда. Живея на близо.
- Това не беше въпрос.- каза Кук, а Те реши да не спори с него.
- Те да тръгваме. Искам по пътя да минем през едно място.- каза Кук и извади ключовете за колата си.
Те кимна, а Кук го хвана за ръката и излязоха от кафенето.
Те разбра, че опитите му да дърпа ръката си, са безполезни и просто вървеше мирно до Кук.
Чонгук отключи скъпия си автомобил и отвори вратата на Те.
По пътя Те разглеждаше сградите и облаците през прозореца, а Кук разглеждаше него, като се стараеше да гледа и пътя, за да не катастрофира.

(Техьонг)
По пътя се старах да гледам всичко възможно, но не и Чонгук. Чуствам се добре и в безопасност с него, но не искам чувствата ми да се окажат невзаимни, той едва ли ме възприема даже като приятел, а да не говорим за нещо повече. Това е неправилно, а и най-вероятно си има приятелка. Ще се опитам да не мисля повече за това и да се надявам, че това което изпитвам е просто временно чувство.

- Дребен, стигнахме.Слизай.- каза Кук, вече паркирал колата.
- Къде сме?- попита Те и се огледа.
- Слез и ще видиш.
Те слезе от колата, а след него Кук.
- Ухааааа...- Възхищаваше се Те, нямаше думи, които можеха да опишат усещанията му.
Чонгук ги беше закарал на плажа, където нямаше и жива душа, беше тихо и спокойно. Те тръгна да бяга и да се радва като малко дете към водата, а сърцето на Кук се пълнеше от радост, гледайки колко щастлив е Те. Сега Кук разбираше, че би направил всичко, за да може усмивката на Те, да не слиза никога от лицето му.
Кук тръгна след Те, който вече беше вир вода, но не му пукаше особено.
- Харесва ли ти?- Попита Кук, влизайки във водата.
- Много, може ли да останем за по- дълго?- пита го Те, гледайки със големите си очи, в които ако се загледаш можеш да потънеш.
- Разбира се, колкото искаш. Но предупреди вашите, за да не се притесняват.- каза Кук и се усмихна.
Тогава Те разбра, че е влязъл във водата с телефона в джоба и го извади.
- Упс..- виновно каза Те, опитвайки се да включи телефона.
- Колко си невнимателен.- каза Кук и отиде до колата. Кук даде телефона си на Те, за да се обади.