За жалост те обичах като Пушкин,
и мислех че си истинска любов,
прорязана от горест, и от нежност, и от ревност..
А ти обичаше ме като Буковски..
Цинично и с бутилка вино във една ръка,
а около тебе винарки да танцуват.
Понякога си ме обиждал,
а понякога си бил и мил - рядко беше, да ти сипя почести.
Обичах те за жалост като Пушкин, и се проклинам, за което..
И никога не ще обичам друг така,
и няма да се смея
истерично
на някого на нелогизмите..
За разлика от тези твоите,
на които смях се денем, нощ..
Ядосвах се, за разлика от теб,
когато ме болеше,
а ти не ме прегръщаше.
А аз те обичах, като Пушкин.
Толкова възвисено..
Не ме гледай, ти не ме обичаше така.
Обичаше ме като Буковски.
Но карай да върви, и двамата сме млади.
Ще пием и ще псуваме във минало време.
Тегли ми майна, скъпи.
Даже ако искаш две.
Задето те обичах аз и точка.
.
