Недей да разбиваш сърцето ми,
едва го събрах след последния изстрел.
Не са ми нужни вечерните ти петъци,
ако в неделните утрини няма да бъдеш до мен.
Не искам да бъда любовта ти най-голяма,
Не искам думи, нито и слова неразбрани.
Бленувам за изгреви, сгушена в тебе,
за топъл дом и целувка желана.
За тихо мърморене, мъжки капризи,
за усмивката твоя под очите ти влюбени.
Недей ме осъжда, душата ми отдавна е ранена.
Сама се бори дори за малко любов..
Не ме ранявай отново, моля те - с лъжи..
Обичай ме, но не като сега, а както преди.
