15 част(срещата)

653 48 9
                                    

ГЛТ на неутрал

Денят беше мрачен,но все така приятен за повечето обитатели на град Сеул. Не се притесняваха дали капките дъжд ще се изсипят над тях,все пак всеки имаше къде да се скрие от тях нали? По претъпканите улици вървяха все така различни хора. Едни от които бяха щастливо влюбени,други съвсем обратното. Имаше и такива,който бяха самотни,но се радваха на това.Имаше и такива,който са дали клетва на обект на чувствата им,че завинаги ще бъдат заедно и на последно място...
Малките деца по градските площадки,които напълно са изолирани от проблеми и гледат да направят такива на родителите си.
Скоро всички тези хора щяха да са по домовете си,без нашите двама героя...

ГЛТ на Тае

Този път се чувствам малко по уверен.
Все пак Куки вчера ми каза 'обичам те' а и ме покани на среща. Мислех, че го прави,за да превъзмогне приятелката си,но защо му е да го прави? Аз наистина го харесвам! И вярвам,че ако Jungkook удържи на думата си...нещата между един сладкар и един писател могат да потръгнат. Просто трябва да бъда себе си и да му покажа,че го обичам, а не както направих първият път...да си тръгна като уплашен заек! Оставаше само половин час докато започне срещата ни, бях готов,още вчера започнах да приготвям облеклото си за днес...даа просто искам да съм перфектен...доколкото мога.


*17:00*


Стоях на дивана и чаках Куки да се появи...
След около две минути на врата се почука...станах оправих дрехите си...опс забравих да кажа с какво съм облечен. Нося черни кожени дънки с бяла тениска...нищо особено,но се харесвам във тях и се надявам и куки да ги хареса. Поех си въздух и тръгнах към вратата...

- Здравей ТеТе много си красив!- реших днес да действам по самоуверено и затова го целунах по бузата
- Здравей и на теб!
- Лол това беше...- не го оставих да довърши,като продължих
- Да,нито ти нито аз знаем какво беше,но нека тръгваме!
- Дообре?...

Качихме се в колата му и изгарях от любопитство къде отиваме...

- Куки ще ми кажеш ли къде отиваме?
- Не! Тае имай малко търпение!

Пътувахме около 10 минути и видях,че заваля дъжд,дано сме на закрит...

- Мамка му,колата спря!
- Как така?
- Ами не знам,може би е горивото! Ще отида да проверя! Ти стой тук!
- Но Куки навън вали! Ще настинеш!
- Не се притеснявай за мен сладкиш!

The loserWhere stories live. Discover now