Fuck You, Love ( Завършена)

31. Такъв е живота!

Ако искате чуйте песента за по-добър ефект😉

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Странно е как още от сутрин се събуждаш с мисълта , че може да изгубиш човек на който си разчитал.
В момента само това ми е в главата.

Станах от леглото и се оправих на бързо и закусих и защото имаше много време до 15:00 реших да си  пусна някоя от мойте любими корейски драми.

Да все още не съм спряла да слушам кпоп и като цяло да се интересувам от Южна Корея  защото "Веднъж фен, Завинаги фен".

След филма на който много плаках , защото си беше романтичен си взех чантата и тръгнах към кафенето с надеждата да се върна вкъщи с усмивка на лице.

Влязох в кафенето и го видях седнал на една маса забил поглед в телефона си.

–Хей!-седнах до него.

–Как си?-попита той като се обърна към мен и ме погледна.

–Аз съм добре,но нали имаше да ми казваш нещо важно?

–Оу....да. Преди всичко искам да ти кажа , че много съжелявам.

–Просто кажи какво има!- казах аз леко ядосана вече.

–След като полицията те откара исках да ти  помогна някак, за това си уговорих среща с Мадисън .

~~~~~~~Преди една година~~~~~~~~

–Не очаквах да дотичаш при мен след като онази влезе в затвора.

–Онази си има име и е момичето в което съм влюбен.

–Не си променил стандарта си , момче от твоят калифар не би трябвало да  тича след откачалки , но както и да е. Кажи какво искаш?

–Ще те помоля да оттеглиш жалбата срещу Мия.

–Ами ако не искам, какво ще стане.

–Моля те , Мадисън, ще направя всичко което поискаш.

–Всичко ли?

–Всичко!
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

–Мадисън.......тя....Аз.

–Кажи го!-казах аз с сълзи в очите.

–Мадисън и аз.....ние спахме заедно....и сега тя има дете от мен.

–Знаеш ли Хенри, може би твърде много се доверявах на хора които не заслужават моето държание.
Преживях толкова много неща за да те имам, биха ме в училище,  скарах се с най-добрата ми приятелка, разочаровах родителите ми и отидох в затвора всичко това за да науча новината ,че бившето ми гадже си има вече семейство.
Хенри,за мен беше удоволствие да прекарам част от живота си с теб.-казах съвсем спокойно и станах от масата като забърсах сълзите си.

Бързо излязох от кафенето и отново заплаках. Изведнъж някой ме прегърна и не , не беше Хенри а някакво малко дете което също плачеше .

–Какичко,защо плачеш?-попита ме момчето.

–Не е важно защо аз плача,  а защо ти плачеш. Какво има?

–Изгубих се и не мога да намеря мама, ще ми помогнеш ли?

–Разбира се.-усмихнах му се топло и го хванах за малката му ръчичка.

Той ме водеше на някъде а аз не знаех на къде отиваме, но все пак не пуснах ръката му.

–Мамо!-извика изведнъж момчето като затича към една жена.

Радвам се за момчето , защото знам каква болка е когато изгубиш човек който обичаш.
Сякаш видях себе си в неговите очи.

Не исках да ги притеснявам за това бързо се прибрах вкъщи и веднага се заключих в стаята ми като позволих на сълзите да са текат спокойно.

Няма да лъжа, сърцето ме болеше като си спомням разговора ми с него, чувствам се отвратително гадно , но такъв е живота. Винаги има неща които да съсипят усмивката на лицето ти.

Изведнъж някой почука на вратата  и аз отворих и видях майка ми. Тя веднага ме прегърна и аз отново заплаках.

–Не е нужно да казваш нищо, знам какво е станало.-каза като ме прегърна по-силно.

Сякаш се  почувствах защитена заради присъствието на човек който обичам до мен. Но все още не спирах да мисля,  за Хенри.

Спомних си първия момент в който го видях , тогава за първи път събуди интерес към мен.
Спомних си първия път когато ме защити,тогава почувствах, че съм защитена.
Спомних си  когато ме отряза, тогава за първи път се почувствах наистина гадно заради момче.

Е поне бях щастлива с него, макар и тези моменти да са били кратки и малки аз ги ценя.

Здравейте от мен, реших да ви зарадвам с още една глава която се надявам да ви хареса.
Следващата глава ще е скоро❤
Обичкам ви❤❤

И ей тоз сексапил също е на моето мнение 😉