•Философията на живота•

Доверието в една връзка

Мнението на MiniFizz_:
Преди време приятел, който е по-малък от мен ме попита "Толкова ли е важно доверието, че така се влошиха нещата?". Отговорът ми беше "Ти вече си я загубил братле." Ами да. Прав бях, той я загуби. След няма и месец се разделиха и то не по негово желание. Получиха се грозни ситуации, той загуби самочувствието си, започна да и се моли. Е, това не доведе до нищо добро. Тя го остави и повече не се върна при него, а той мисли за нея дълго време, но безмислено. Те имаха толкова хубава връзка, а доверието я уби и виновен беше единствено и само той. Без доверие нещата просто не се получават. Всеки човек иска да не се притеснява от това, че ще вземат това, което той смята за негово. Веднъж ако изневерим или опитаме да го направим, но ни хванат на време, по-добре не продължавайте с връзката дори и да ви простят. Никога няма да е същото. Доверието е аут, а то е едно от най-важните неща наред с любовта, подкрепата и общото щастие между двама души. Доверието е много трудно за изграждане и много лесно за разрушаване. Ако държите на един човек, послушайте ме, кажете му истината, каквато и да е тя и никога ама никога не изневерявайте. Това е най-долното и глупаво нещо. А истината? Тя все някак ще бъде разбрана от нашият човек, все пак той ни обича каквито сме.

Мнението на __littlemoonchild__:
  Доверието в една връзка е на първо място. Дори и да не е само във връзка. Доверието е всичко. То е нещото което най-трудно се печели и най-лесно се губи. Една капка лъжа, може да погуби цял океан доверие...
Една изневяра или дори нещо по-малко-една лъжа, би убила всички чувства в човек. А какво всъщност е доверието? Това да сте искрени един към друг...това да знаеш, че този чпвек няма да те предаде каквото и да стане и ти можеш да му разчиташ...
Ето така един важен човек в живота ми градеше доверието си от моя страна с години. Когато реших да и дам шанс тя заби нож в гърба ми. Простих и, аз наистина я чувствах най-близка в моментите в които просто си нямах никого. Какво получих за отплата от нейна страна? Още един нож. Мина се време. Тя говореше какво ли не зад гърба ми, и какво...дадох още един шанс...точно след няма и 5 месеца тя го направи за пореден път. Предаде ме. Това беше нашият край. Тя сама си го направи. Както всички...който каквото си направи, на себе си го прави...не лъжете близките си. Не им изневерявайте. Не се дръжте по начин, по който вие не бихте искали да се държат с вас. Не ги карайте да се чувстват безразлични в живота ви...правете ги щастливи. Дори едно "как си, какво правиш, обичам те" на ден би ги зарадвало...особенно ако е от сърце.

Малък спойлер за следващата тема. Ревността е равностойна на обичта, стига любимият да го разбира. Благодаря ви за четенето!❤