Attraction 2: Stronger Than Ever||Привличане 2: По-Силно От Всякога

" Той те обича все още и знам, че ти си ключът към старият Питър. "

" Вие спечелихте! Дано сте щастливи сега! " Това бяха думите, с които си тръгнах и поех по пътя към ' новия живот '. Съвсем сама, с три куфара, никакво чувство у себе си - само аз и моята вечна приятелка самотата, която единствена ме слушаше и не нараняваше, защото. Казах заповядай на старата студена и гадна Сиера, и довиждане на приятната, мила и усмихната Сиера.
~
Беше ноември. От три месеца уча в университета на Северна Каролина, който ще бъде мой дом през следващите четири години... Или по точно една стая в общежитието, заедно със съквартирантката ми Аби и в съседство тройката досадници - Итън, Джош и Антъни.
Всички всячески и по всякакъв различен начин се опитваха да ми говорят за Питър, при което аз избухвах и затварях телефона. Не съм говорила, нито писала, нито дори срещала от онази вечер насам, в която така любезно бях зарязана за мое добро. Нямах и желанието да го направя честно казано! Всеки се опитваше да ми обяснява колко се бил променил и т.н., но както казах... Затварях телефона при дори най-лек намек! Затова нямам идея какво се случва с него, как е, какво прави.  Откакто заминах през началото на септември не съм се прибирала изобщо. Имах огромното желание да се прибера и изобщо да не се връщам но знаех, че няма начин. А тук - аз продължавам да не съм щастлива, да съм научила нещо по специално или да съм срещнала някой по специален.

Беше вторник и тъкмо бях свършила лекции. Нямах търпение да влезна в стаята си и да се метна на леглото, и просто да заспя. Всъщност така и направих. Със затръшването на вратата и захвърлянето на учебниците на бюрото се излегнах на леглото.
" Ъх, не може ли да си по тиха? " Измрънка Аби, като влезнах. Явно беше спала досега.
" А ти защо още спи? Два часа на обяд е! " Извиках.
" Вчера бях до късно на купон. "
" Кой прави купон в понеделник вечер? Дори да е пиян? "
" Такъв е животът тук! Свиквай! " Провикна се тя.
" Не мога и не искам! " Заявих ѝ.
" Рано или късно ще се случи, Сиера! Нямаш избор! "
" Напротив! Имам избор! Винаги имам, но някой идва и прави нещо за мое добро, което буквално да ме довърши.   " Въздъхнах, като се сетих за Питър и постъпката му.
" Какво имаш предвид? " Попита ме тя. Всъщност на никой, освен Итън, не съм разказвала какво се случи. Нямах желание и тук да ме мислят за неудачница. Казах на Итън, защото той единствен забеляза, че нещо се случва и попита за Питър.
" Нищо! Забрави! " Отвърнах на Аби и затворих очи, но нахълтане в стаята ме извади от опита за малко следобедна дрямка.
" Довечера! Парти! У нас! " Влетя в Джош в стаята ни и каза бързо.
" Най-накрая парти, което ми е наблизо! " Каза Аби и като ударена от ток скочи Аби от леглото, и се строи до него.
" Да, поне като се напиеш, ще мога да те завлека до изтривалката. " Отвърна и той. Аз извъртях очи. Преди това ме забавляваше, но сега... Не!
" Ти ще дойдеш ли? " Попита ме Аби.
" Не знам. Сигурно не. "
" Естествено, че отговора ще е не! " Извика тя и вдигна ръце.
" Защо? Да не би да има проблем? Не ми се ходи просто! " Леко се ядосах.
" Ти винаги казваш не. Защо не се забавляваш малко? Не си дошла тук само, за да учиш. Все едно си насила тук! " Каза ми тя. Аз стиснах устни. Аби беше от тези хора, на които винаги нещо не им е на кеф, и всеки път някой им е крив. Ако не е на същото мнение, Аби започва да вика.
" Остави я, като не иска и не коментирай тази тема! " Изсъска и Итън, като мина покрай вратата и ни чу.
" Тук става нещо, за което не знам. " Каза тя, а аз погледнах Итън, който въздъхна.
" Може и да е така, но не повдигай тази тема, ясно? " Отвърна и той.
" Ще разбера какво се случва тук! И в училище ли си била такава? Не ходиш по купони, насам натам. Изобщо гадже имала ли си? " Добре, вече се държеше грубо.
" Не те засяга, ясно? И каква съм била преди не те засяга и не е твой проблем. Не съм длъжна да ти давам обяснения! " Изсъсках.
" Добре, край! Не се дръж грубо, Аби! " Каза ѝ Итън.
" Ама как да не се държа? Аз се опитвам да я опозная, да се сприятеля с нея, а тя не казва нищо и си мълчи. " Извика тя в отговор. Напоследък постоянно се карахме заради това.
" Добре, какво искаш да знаеш толкова, че чак се ядосваш и заяждаш? " Скочих от леглото.
" Сподели нещо, не знам. Разкажи за семейството ти. Нищо не знам, освен как се казваш и какво учиш буквално."
" Добре, Аби - баща ми е лекар, имам по-голям брат, майка ми е починала, бившият ми ме заряза по най-бруталния начин и съм насила тук. Окей? " Извиках, а тя сякаш се стъписа.
" Съжалявам! " Каза тя.
" После ме питай отново защо не казвам на никого нищо. " Само довърших и отново легнах.
" Извинявай! " Каза тя и излезе от стаята, заедно с Джош. В стаята остана само Итън.
" Не ѝ обръщай внимание! Не мисля, че заслужаваше и това! " Каза ми той, като седна до мен.
" Всъщност тя беше права - аз наистина не говорех за себе си. Просто се опитва да ме опознае, разбирам я. " Въздъхнах.
" Не мислиш, че ако кажеш на някой ще ти олекне? " Попита ме той.
" Нали казах на теб и нищо не стана, още допълнително реване. "
" Все пак тя е момиче, може да се разберете. "
" Не знам. Не мога просто! Нямам сили да го разкажа отново! "
" Не каза ли на някой от приятелите ти? "
" Аз не съм казвала на никой. Ама като го знам него, половината град знае сигурно. "
" Не. Не мисля, че го е разправял. Все пак и той се чувства също толкова зле, колкото и ти.  "
" Не ме интересува! Сам си го причини! Аз винаги се изправям рано или късно, той не го прави. "
" Не мисля, че трябва да го подценяваш! Видях как те гледа. "
" Гледаше, Итън. "
" Знаеш ли какво се случва с него? "
" Може ли да спрем да говорим за Питър поне за секунда? "
" Отговори ми и спирам! "
" Итън, моля ти се! "
" Кажи ми! Не ме карай сам да го питам и да му разкажа за теб. " Каза той и ми се усмихна.
" Казват, че е станал много гаден и студен. Не го вярвам! Прави се, за да привлече внимание и те да ми кажат, и аз да дотичам и да се върна при него, и всичко да е както преди. "
" Не си го виждала с очите си, нали? "
" Не, не съм. Вярвам на приятелите си, но не и на Питър. Играе някакви игрички, които не ми харесват! "
" Преди да го съдиш, го виж с очите си. Не бъди такава! "
" Ти защитаваш ли го? "
" В този случай да. Някои хора наистина се променят коренно, след такива неща. Виж се себе си. "
" При мен е различно - аз преди бях такава, за кратко не бях и после пак. "
" Сега е различно от предният път, нали? Сега изпитваш повече омраза към него, отколкото тъга. Различно е! " Хей, аз не мразя Питър! Не го мразя!"
" Може и да не го мразиш, но определено не го обичаш. "
" Трудно е да се спори с теб! Много си опърничав и голям инат! "
" Това си ти отстрани. " Каза той и ми изсмя в лицето. " Някой ти звъни между другото. " Каза той и ми подаде телефона. Джон. Вдигнах му.
" Ало? " Казах аз и го чух да се смее.
" Здравей, Сиера! Как си? " Попита ме той.
" Добре съм. Вие как сте? "
" Всички сме добре. "
" Това е страхотно! "
" Ще дойдеш ли в събота? " Попита ме той. Тогава имаше рожден ден и ставаше на 20.
" Джон... Не знам. Имам да уча, защото сме преди сесия, а и нямам подарък. " Отвърнах му. Аз исках да отида да го видя и прегърна, защото адски много ми липсваше.
" Моля те, Сиера! Искам да те видя! Ти ще си подаръкът ми! Само това искам за този рожден ден! "
" Направи го, заради брат си. Не го прави, заради себе си и факта, че след това ще се чувстваш зле. Направи го за Джон! " Каза ми Итън, понеже чу какво каза. Аз го погледнах умолително. Той беше прав - нека го направя, заради него. Не заради себе си - единствената причина, поради която не исках да отида е факта, че ще се срещна с Питър и после ще ми е тъжно. Заради Джон!
" Добре, печелиш. Очаквай ме! " Казах му, а той извика от кеф.
" Можеш ли да дойдеш направо утре? Така ще имаме пет дни на разположение! " Попита ме той.
" Да, ще дойде. " Провикна се Итън, понеже чуваше всичко.
" Не знам кой го каза, но идваш. "
" Имам ли избор? "
" Тръгни рано, за да имаме повече време! А и мини през Дърам, и вземи  Катрин - обещах ѝ да я поканя. "
" А дали е само заради това? "
" Е, и татко ме помоли да я поканя. "
" Знаех, че той има пръст в това! " Казах му. Напоследък двамата се сближиха доста и често си ходят на гости.
" Нямам търпение да те видя! А и също така - ти си нещо, като изненада. Всички питат къде си и защо не си идваш, така че мисля, че ще се зарадват, ако ги изненадаш. " Каза ми той. Хайде сега и на аниматор трябва да се правя.
" Не се безпокой! От тортата ли ще изскоча? "
" Мисля, че мога да уредя да си пиколо и да отваряш вратата. "
" Униформата да ми изгладиш само! "
" Няма да се притесняваш за това! До утре! Нямам търпение да те видя! " Каза той и затвори. Аз изревах и се метнах на леглото.
" Може ли дойда? " Попита Итън, който седеше на стола ми и си играеше с един молив.
" Не! Само ти ще липсваш там! Не стига, че цялото общество от нашия випуск и много, много други ще дойдат. "
" Не забравяй Питър! "
" Казах да не говорим за него! И да, знам. Наясно съм с този факт! "
" Щеше да откажеш на брат ти, само заради него! "
" Откъде знаеш? "
" Беше ясно! Поставяш твоите чувства пред неговите, което не е в твой стил. А и знаех, че накрая ще отстъпиш, но ти спестих някой долар от сметката за телефон. "
" Как ме познаваш толкова добре? "
" Лесна беше за разгадаване! "
" Това звучи плашещо! "
" И е! " Заяви ми той.
~
Беше супер рано сутринта и аз вече пътувах към Дърам, за да взема Катрин от дома ѝ. Всъщност единственият човек, който посещавах често бе именно Катрин. Тя НЕ знаеше какво се е случило. Буквално никой не знаеше всичко освен мен и Питър... И Джон. Нито Ашли, нито Саймън, нито татко, нито Али или поне аз така си мисля. Оправданието ни бе, че сме скъсали по взаимно съгласие.
" Имай късмета да ме убиеш, заради това, че вчера си седяла до никое време и си гледала някой тъп сериал. " Каза ми тя, като влезна в колата.
" Първо не спах, защото тримата глупаци правеха парти до мен и второ - сериалите ми не са тъпи. "
" Ако не го изпиеш сама, ще ти го излея в гърлото. " Подаде една чаша кафе и тръгнахме.
" Няма нужда да го правиш! И без това искам! " Отпих.
" Трябва да спреш да си вземем нещо за хапване! " Извика тя.
" Катрин, шест часа сутринта е. Мислиш ли, че специално за теб е отворил някой ресторант? "
" Ще спрем на някоя бензиностанция и ще си вземем нещо! "
" Вземеш! Аз не искам! "
" От колко време не си яла? "
" Вчера. "
" За закуска ли? "
" Да. " Отвърнах ѝ.
" Трябва да ядеш! Не ми се прави на интересна! Знам, че си умираш за някоя кофа сладолед или палачинки с шоколад. "
" Не, не си. " Заявих ѝ, а тя изсумтя.