Attraction 2: Stronger Than Ever||Привличане 2: По-Силно От Всякога

" Добре дошла в играта на Питър за сдобряване! "

Щом отворих очи първото нещо, което ми дойде наум е това колко съм бясна на приятелите ми. Може да преигравам и драматизирам, но никой не би се чувствал добре, ако крият такова нещо от мен. Не знам може и аз да греша, че аз също не им казвам истината, но вече не ми пука - бих отишла и с радост им я разкажа. Нямам представа защо се събудих на дивана, но днес поне знаех, че се събудих в гадно настроение. До мен спеше Джон, а от другата ми страна Али и Питър.
" Сиера, ела! " Видя ме Уенди и ми махна с ръка да отида към кухнята. Аз станах и отидох при нея.
" Добро утро! " Казах аз, когато влезнах. Там беше и Катрин. " Защо сме на дивана? Не помня нищо от вчера! " Казах им.
" Четиримата заспахте, докато гледахте филм и решихме да ви оставим да спите тук. " Обясни Катрин.
" Това обяснява доста! " Казах аз. " А останалите? Леля, чичо? Баба, дядо?... А и онези двамата? " Попитах аз.
" Ким е в твоята стая, а Робърт е в на брат ти. Баба ти и дядо ти в гостната, а леля ти и чичо ти на хотел. " Каза Уенди, а аз зяпнах.
" Мис хаштаг се шири на леглото ми? На моето легло? " Станах от стола, готова да я хвана за косата и метна през прозореца.
" Ей, не със злоба! " Хвана ме Катрин и ме погледна право в очите. " Какво пак се е случило? " Веднага попита тя със сериозен поглед.
" Не се е случило нищо. " Казах аз.
" Знам, че се е случило - ядосана си още от сутринта и правиш онзи поглед, с който казваш: ' Махни се от пътя ми или ще те убия! '. Криеш нещо! " Каза, малко по-силно тя.
" Не крия! " Отвърнах ѝ.
" Питър и Дженифър са се събрали. " Каза тихо Уенди. Аз погледнах нагоре към тавана. Катрин въздъхна.
" Той сериозен ли е? Има това и избра да се върне при Дженифър? " Каза и ме посочи. " Той е истински отчаян! "
" На мен каза, че се е изморил да се надява. И му било тъпо без гадже и да е сам, и затова попитал най-лесният му и удобен вариант, а именно Дженифър. " Обясни Уенди, а аз за малко не паднах от стола.
" Какво? " Попитах аз.
" Опа! " Каза тя и вдигна ръце. " Не знаеш нищо от мен! "
" Разочарована съм! " Казах аз. Наистина Питър ме разочарова тотално.
" Аз също! " Съгласи се Катрин.
" Ами Лора? За нея какво ще кажеш? " Попита Уенди. Така и така ми се е отворила възможност да разбера, нека разпитам малко...
" Ооо, Лора много я харесвам! Те толкова се сближиха напоследък, че направо са си като теб и него миналата година. Толкова са си близки! Навсякъде ама абсолютно навсякъде са заедно, споделят си всичко и много, много се подкрепят. За първи път го видях да се усмихва от толкова много време искрено. Смее се и истински се забавляват. А Али - с Али колко играят и се занимава с нея, рисуват, танцуват. Като сестрички са! Много приятно момиче! " Раздрънка се тя. От това определено ми стана неприятно. Виждам как лека полека се отдалечавам от останалите и как реално си мисля, че знам как са и какво правят, но не е така. Колко лесно е заменим човек и колко лесно го забравят! Имам чувството, че това ми скапа още настроението.
" Сиера? " Викаше Катрин. " Сиера? " Побутна ме. Аз се бях забляла в далечината и изобщо не бях чула, че ме вика.
" Да. " Сепнах се изведнъж.
" Не чу ли че Уенди те попита нещо? "
" Не съм! Извинявай! Може ли да повториш? " Обърнах се към нея.
" Да не те разстроих с тези мои описания? " Попита ме тя. " Просто може би искаш да знаеш какво се случва в живота им! "
" Не, не. Не ме разстрои! Всичко е наред! Просто се замислих! И да - разбира се, че искам да знам какво се случва. " Казах аз и въздъхнах.
" Добре. " Усмихна ми се топло, а аз станах.
" Къде отиваш? " Попита ме веднага Катрин.
" Да събудя мисис Айпад. Имам задачки за днес! " Заявих аз.
" Бъди тиха да не събудиш останали! " Отвърна тя и двете продължиха да си бъбрят. Погледнах към останалите и те си спяха сладко и непробудно. Качих се горе и ако можех да влезна с вратата направо щях да го направя.
" Социалните мрежи те чакат. Ставай, че вече изгуби двайсетина последователи! " Директно я отвих, а тя се размърда.
" Какво? " Попита тя, сънено.
" Добре, ще го кажа направо!... Марш от стаята ми! " Казах ѝ и ѝ посочих вратата.
" Колко е часа? "
" Кайли Дженър вече е станала и тича. Хайде и ти с нея! "
" Къде е брат ми? "
" Избяга оттук. " Казах ѝ.
" Смотан е и няма къде! " Изправи се и веднага си взе телефона.
" Това не би го спрял да избяга от теб! "
" В другата стая е. " Посочи тя.
" Но как? " Учудих се.
" Има джипиес на телефона. Използвам го, за да го следя. Добре дошла в двайсет и първи век, Сиера! "
" Ако следях Джон, той щеше да ми откъсне ушите. " Казах ѝ, а тя се изправи.
" Вие сте неандерталци! " Каза тя, а аз се засмях. " Банята? " Посочи вратата на моята баня.
" Долу. " Хванах и ръката ѝ, и смених посоката на показване.
" Как долу? Това е недопустимо! " Извика тя.
" Ето така! Хайде сега напиши в Гугъл или там където пишеш как нямаш собствена баня и тоалетна! И да недопустимо е - пансион Макларън се запълни и свършиха баните. "
" Ще кажа на баща ти! " Провикна се тя.
" Кажи му! А и между другото там светлината е прекрасна - идеално за снимки с тоалетната или там както им викате. Всичко хубаво! " Казах ѝ и я избутах навън. Затръшнах вратата под носа и това ми донесе страхотно удоволствие.
Днес исках да свърша някои неща - трябваше да отида до книжарницата, за да се видя с Кира и да се запася с книжки, а след това исках да взема някои дребни неща. А и исках да остана малко сама - да отида на старите места, на които ходех и общо взето да се поразходя. Бях се оправила и идеята ми беше да мина максимално бързо, така че да не ме забележи никой и да се налага да закусвам с тях. Така че огледах периметъра отвисоко и беше чисто.
" Сиера! " Провикна се татко на косъм от вратата. Въздъхнах, защото се провалих.
" Да. " Отвърнах.
" Закуска. "
" Ядох. " Заявих аз.
" Лъжеш! " Извика Катрин.
" Ела тук! Няма нужда целият квартал да ни слуша! " Каза баба и отидох в трапезарията. Всички до един, включително и семейство Уайт бяха там и закусваха.
" Добро утро! " Каза ми Али.
" Да, да. Страхотно утро!... Кажи каквото имаш да ми казваш! " Погледнах татко, а той ме намръщи.
" Закусвай с нас. За къде си се приготвила от рано? " Попита дядо.
" Всъщност имам доста задачи. " Отговорих. Силно казано много, но за пред тях са.
" Какви? Единственото ти задължение тук е да станеш и да си оправиш леглото! " Погледна ме Джон.
" Я, за твоя огромна изненада днес имам. " Сопнах му се. Той също е в черния ми списък.
" И какви са тези спешни работи? " Запита Робърт. " Ако искаш ще дойда с теб, за да ти помогна! " Предложи се той. Аз свъсих вежди.
" Пич, един род сме. " Заявих му.
" Сиера! " Скастри ме татко.
" Какво? Опитва се да ме сваля, а ми е братовчед. Извратено е! " Вдигнах ръце.
" Извинявай, ако така си си помислила! Просто ако искаш превоз и нужда от помощ, аз съм насреща. Тъкмо и ще си наваксаме! " Каза той.
" Не, не е нужно. " Погледна го остро Питър. " Аз също мога да и помогна! "
" А аз все още имам шофьорска книжка и ръце. Предлагайте си услуги някъде другаде! " Заявих им.
" Виж колко възпитани момчета - имат желание да ти помогнат, ще се лишат от деня си, заради теб, а ти така и говориш. Хари, поправи се детето! Недопустимо е да се държи така! " Обърна се баба към татко, а той извъртя очи. Той и баба не бяха в много добри отношения.
" Да, да страхотни момчета. Но аз както казах все още имам ръце и шофьорска книжка, така че довиждане. " Махнах с ръка и тръгнах към вратата.
" Сядай! " Извика баба. Аз се обърнах.
" Не съм гладна! " Казах аз.
" Сядай! Ще закусваш със семейството си! " Каза тя и за да я дразня се проснах на един стол, скръстих ръце и се разкрачих.
" Доволна? " Погледнах я.
" Седни нормално, Сиера! Бъди дама - стройна, изправена, свий краката! " Обясни ми баба, а Джон се изхили.
" Да, да. Ето! " Разлигавих се, а тя ми се ядоса.
" Хари, това дете трябва да се превъзпита! Погледни я - седи като някое момче, говори като селянин, няма маниери. Тя дама ли е или някой мъж? " Възмущаваше се, а аз се кисках.
" Неандерталец! " Оточни Ким.
" Всичко друго, но не и дама! " Обади се Джон.
" Да, добре. Надявам се задоволих желанието ти, бабо! Сега тръгвам - желая лек път на вас, всичко хубаво, живи и здрави, и ще бъда каквато си искам. " Заявих аз и станах от стола.
" Няма да говориш така! " Подскочи баба.
" Но няма ли да се сбогуваш? " Извика дядо.
" Е, сега се сбогувам! Чао на всички! Въздушни целувки, прегръдки и т.н., че има много вируси! "
" Такова неприемливо поведение имаш! Нищо общо с майка ти! " Каза възмутена баба.
" Ами превъзпитай ме! Повечето са на същото мнение като теб, но да ли ми пука - не. " Извиках.
" Като се прибереш после ще говоря с теб! " Каза татко, а аз вдигнах ръце. Ще кажете, че се държа гадно и не грешните всъщност. Родителите на майка ми винаги когато дойдат единствено нещо, което правят е да обсъждат поведението ми, външният ми вид и да се чудят как съм завършила. Обичам ги, но това е просто нетърпимо. Нищо хубаво не казват за нас и всеки път обвиняват татко. Опитах се да се успокоя и се приближих се до Джон, и го преджобих.
" Какво искаш? " Попита ме той.
" Ключовете за колата. " Казах му.
" Няма да ти дам колата! Трябва ми! "
" Да краси верандата ли? Дай ми ключовете! " Извиках и задърпах джоба му.
" Няма! " Извика той.
" Изкупи си вината! " Казах му, а той свъси вежди.
" Вземи моята! " Каза Питър, който чу всичко и ми подаде ключовете в ръката.
" Благодаря! " Заявих аз.
" Изкупувам вината си! " Подсмихна се той.
" Мечтай си! " Заявих му аз и директно излезнах.
В книжарницата бе така топло и уютно както си го спомням. От близо половин година не се бях връщала тук и беше толкова хубаво като влезнах да усетя аромата на хартия и евтин ароматизатор.
" Извинете, искам да се оплача на собственика на книжарницата! " Отидох до Кира, която беше с гръб към мен и на шега я попитах. Тя не знаеше, че ще дойда.
" Ох, каже... " Тръгна да казва, но се обърна и ме видя. Тя се стъписа на място. " Олеле, Сиера! " Хвана се за главата и започна да се смее.
" Здравей! " Казах ѝ, с усмивка и я прегърнах. Тя много се зарадва.
" Олеле, Сиера! Ама защо не се обади? Колко ме зарадва! " Още не можеше да повярва.
" Изненада! Как си? " Попитах я.
" Ами изненадана съм. Определено ме изненада! " Заяви тя, а аз се засмях.
" Това беше идеята ми! " Обясних ѝ.
" Ела, ела! Ще те черпя кафе и направих джинджифилови сладки за клиентите. Вземи си! " Подаде ми тя. Всяка година ги правеше и бяха изключително вкусни.
" Как си ти като цяло? Искам да знам всичко! " Казах ѝ.
" Добре съм. Нищо интересно не се случва общо взето! Ти как си? "
" Ами бива. " Казах ѝ, а тя свъси вежди.
" Последният път, когато ме посети беше на метлата на любовта. " Изсмях се.
" Така е, но сега не съм. "
" Разкажи ми всичко! " Каза тя и аз ѝ разказах за университета. Тя много силно вярваше, че ще ме приемат там и когато разбра, че съм вътре беше изключително щастлива от този факт.
" Учи се доста там, но аз бях подготвена за това. Не се оплаквам от нищо, но не е моето място! " Казах ѝ.
" Библиотека толкова ли е голяма колкото я описват? " Развълнува се тя.
" Всъщност да. Огромна е и е невероятно красива! Някой път ще дойдеш и ще ти покажа всичко! А да знаеш само колко стари издания има - направо ще полудееш! " Казах ѝ, а тя се засмя.
" Да четеш, ей! Не да ми ходиш само по партита! " Скара ми се тя.
" Не, ходя рядко. Четенето ми е единственият купон напоследък! " Въздъхнах. Водех много скучен живот на моменти.
" Не забравяй, че трябва да ходиш по купони! "
" Така е, но не ходя... Често! "
" Драми с Питър? Той как приема, че учиш там? Връзката от разстояние трудна ли е? " Каза тя, а аз погледнах към краката си. Не знаеше, че сме скъсали.
" Не знаеш, нали? " Попитах я, а тя се притесни.
" Какво да знам? " Попита ме бавно.
" Ние скъсахме. " Изрекох го трудно. Тя отвори уста.
" Моля? " Извика тя.
" Ами да. Разделихме се няколко дни преди да замина и така. "
" Лъжеш ме! Вие бяхте ходещо щастие!... Не, не, не! Лъжеш ме! " Не можеше да повярва.
" Не лъжа! " Казах ѝ.
" Не! Отказвам да повярвам! " Въртеше глава.
" Аз също, но е факт. " Вдигнах рамене.
" Не можеш да ме убедиш, че вие двамата, които толкова много се обичахте вече не сте заедно! "
" Така е. Не мога, но е истина. " Погледа ме около две-три минути и дойде да ме прегърне.
" Съжалявам, Сиера! Сигурно... Сигурно го преживяваш ужасно! Милата ми тя, ако имаш нужда от нещо се обади! "
" Спокойно, Кира! Всичко е наред! Аз съм добре и го преживях. Ето! Виждаш ли? " Засмях се и посочих усмивката си. Всички знаем как бях.
" Не! " Вдигна ръце тя.
" Какво не? " Обърках се.
" Не е твоята усмивка! Не е истинската ти усмивка! "
" Тя си е. Нямам друга! Кое е тази истинската? "
" Истинската ти усмивка беше онази с Питър. Ей, онази! " Каза тя.
" Добре, не съм напълно добре, но това е нормално. Свикнах вече! Преживях го! " Уверих я.
" Правиш се на силна, а всъщност не си! "
" Ох, всеки втори го казва!... Да, така е, но какво да направя? Връщане назад няма! Прошка също бях склонна да дам, но той... Той си е идиот! Да, така е правя се на силна, но съм. Опитвам се да си стъпя на краката, така е. " Говорех толкова спокойно. Свикнах хората наляво и надясно да ме разочароват, и ще продължават най-вероятно и сълзите не помагат. Нито ти олеква.
" Защо се разделихте? " Попита ме тя.
" Дълга история и не ми се разказва просто. " Отново тъпо оправдание, за да скрия истината.
" Добре, разбирам те! " Каза тя. Разгеле, един разбран човек.
" Благодаря много! " Казах ѝ.
" А сега те почвам! Защо не идваше да ме видиш ти? " Попита ме тя и аз се засмях. Последва едно продължително конско от нейна страна, затова че не съм идвала. Говорихме доста време и разговорите с нея сякаш ми пооправиха малко настроението.
" Толкова се радвам, че се видяхме, но трябва да тръгвам за съжаление! Ще мина още веднъж, обещавам. " Казах ѝ, аз и си взех нещата.
" Много, много се радвам, че дойде! До кога си тук? "
" На пети се прибирам. " Казах ѝ аз. Тя се усмихна и ме прегърна.
" Весели празници ти желая! "
" Весело посрещане и много поздрави на цялото ти семейство! " Казах аз и помахах. Бутнах вратата и пред погледа ми се яви Саймън. Той все още работеше тук.
" Здравей! " Каза ми той.
" Чао! " Минах покрай него, но той хвана и ме дръпна.
" Остави ме да поговоря с теб! " Извика той.
" На работа си. Не можеш! " Заявих аз.
" Остани тук за малко! "
" Не! Пусни ме! " Извиках аз и се опитвах да се измъкна.
" Сиера, беше за твое добро! Не искахме да знаеш, защото видяхме, че за първи път от доста време си щастлива! Остави ни да ти обясним! " Извика той, след като се измъкнах.
" Мамка му, престанете да правите нещо за мое добро! Всичко, което лошо ми се случва се оправдавате, че е за мое добро. Престанете! Искам да чуя поне веднъж на този свят истината. " Извиках силно и всички на улицата се обърнаха към мен и ме погледнаха.
" Знам, че ти се събра доста, но трябва да оставиш да обясним! " Отвърна той.
" Не ви искам обясненията! Това беше по-гадно от това, че са се събрали! " Отвърнах му и директно се обърнах, и с бърза крачка тръгнах нагоре по улицата. Нямах намерение да говоря с никой.