Attraction 2: Stronger Than Ever||Привличане 2: По-Силно От Всякога

" Изглеждаш невероятно тази вечер! "

Нали знаете онези дни, в които си казваш, че няма да се напрягаш, ядосваш и нервираш, но се случи точно обратното? Е, този ден беше именно такъв! Събудих се в леглото си и погледна ми веднага се стрелна в тавана. Беше последният ден от годината и исках да го прекарам така както дойде, без предварителни планове. Отворих очи с нежелание и просто изключих всякакъв вид емоции - не исках да чувствам нищичко. Опитах се да потисна всичко от вчера или като цяло от последните няколко дни. Станах от леглото си и дори не си направих труда да се преоблека - само си измих зъбите и директно слезнах долу.
" Ето го нашият пътешественик! " Извика ентусиазиран татко, като слезнах долу. Той и Катрин пиеха кафе, а Джон закусваше. " Как си прекара? Видя ли Ел Ей най-накрая? Сдобрихте ли се? Искам да ми разкажеш всичко от първата до последната подробност! " Добави той.
" Татко... " Започна Джон. " Не мисля, че е добре да разпитваш! " Каза му той, като му хвърли няколко предупредителни погледа.
" Спокойно, Джон! " Казах аз. " Прекарах си сравнително добре, благодаря. "
" Браво на теб! " Отвърна ми той.
" А сдобрихте ли се? " Попита предпазливо Катрин.
" Катрин! " Каза през зъби Джон. Тя погледна първо него, после мен.
" Съжалявам, Сиера! " Каза тя, с наведена глава.
" Не съм за съжаление! Поговорихме си на дълго и на широко, и сметнахме, че и за двама ни ще бъде най-добре да си останем само и единствено приятели, и оттук насетне ще сме в приятелски отношения. " Обясних.
" Завинаги? " Извикаха в един глас и тримата.
" Завинаги! " Потвърдих аз с лека усмивка.
" Лошо! " Каза тихо Катрин, но успях да я чуя.
" Много лошо! " Изшепна татко.
" Ами като се замисля не е чак толкова! " Отвърнах аз също шепнейки.
" Извинявай! " Каза татко.
" Оставете! " Примирих се. " Какво ще правим довечера? " Попитах аз.
" Ние нямаме планове. " Каза татко.
" Аз съм канен на парти, при което автоматично и ти си канена. Ще ходим ли? " Попита Джон. " Ще разбера, ако не ти се ходи! Там ще са всички и ще бъде... Неловко. " Почеса се по врата.
" Защо да не отидем? Ще е забавно! "
" Сигурна ли си? " Попита ме учуден.
" Да, абсолютно. " Потвърдих. " Нещо против имате ли? " Попитах татко и Катрин.
" Забавлявайте се! " Заяви татко, а аз се усмихнах.
" Ето! Отиваме на парти! " Извиках.
" Ще правиш ли скандали? " Попита Джон.
" Ако ми отвори възможност... " Изсмях се.
" Сиера! " Каза отчаяно Джон.
" Успокой се, братко! Няма да се заяждам! " Успокоих го. " Само ако някой тръгне... " Пошегувах се.
" Не! " Извика той.
" Пошегувах се! " Засмях се. " Днес е последният ден от годината и няма да позволя на никой или нищо, особено бившите ми гаджета или токсични хора да го развалят. Без нерви и напрежение! " Обясних им аз.
" Това е страхотно! "
" Знам! Затова днес ще направя неща, които не съм правила досега. " Казах аз. " Скачай в маратонките, Джон! Отиваме да тичаме! " Извиках аз, а той замалко не се задави от смях.
" Ти? Да станеш да тичаш? Ти като цяло да тичаш? " Говореше през смях.
" Да. Хайде! " Отидох до него и започнах да го бутам.
" Единственото нещо, за което те видях да тичаш е за да не ти вдигне паяка колата. " Заяви Джон.
" Ще ли са да ти вдигнат колата? " Извика татко. Той не знаеше.
" Щяха. Стигнах навреме! " Оточних.
" И аз защо не знам? "
" Защото щеше да реагираш така. "
" И да ти взема колата. "
" И да ми вземеш колата! " Казах аз. " Та... Хайде де! " Развиках се.
" Късно е за тичане! Почти единадесет е! " Измрънка Джон.
" Един път да искам да изляза да тичам и ти няма да искаш. "
" Това не е за изпускане, Джони! " Каза Катрин.
" Хайде, Джон! Искам да направя нещо ново и да разчупя малко! Толкова ми се насъбра напоследък, че искам да изпусна парата! Няма ли да е забавно? Хайде! "
" Убеди ме! " Каза той и се изправи, а аз заподскачах.
" Весело! " Извика татко.
" А как трябва да се облека? " Попитах аз, докато катерехме стълбите. Той само засмя.
  Тичахме от около 30 минути, а аз вече се бях изморила адски много и дишах очестено... Тичане е силно казано - Джон тичаше, а аз се подпирах на него или се клатушках наляво надясно. Никога не съм била човек на спорта - затова беше Джон. Никога не съм имала проблем с килограмите, въпреки че винаги сами били голям комплекс и не съм се чувствала комфортно в тялото си.
" Спри! " Хвана ме. " Почини малко, защото ще ти се пръсне сърцето. " Видя ме, че едва дишах. 
" Колко сме тичали? " Попитах го. 
" Едва три мили. " Каза той.
" Как така едва? Супер сме си! " Извиках и тръгнахме вървейки.
" Сиера, аз тичам по двайсет! "
" Няма да тичам с теб, тогава повече! " Заявих му, а той се засмя.
" Някой днес е решил да потисне емоциите си? Мразя тези твои моменти! " Каза Джон, след като дълго време се сдържаше.
" Правилен отговор! " Казах аз. " Не желая да се заминавам с никой днес! Нито Питър, нито Дженифър, Лора или т.н. Не си припомням нищо от последните няколко дни и месеци и т.н. " Обясних му.
" Все пак ще ми кажеш какво се случи през тези дни та се прибра разревана и скъсана отвсякъде? " Попита ме той, а аз се засмях.
" Ти слушаше ли ме? И беше момент на слабост! " Придобих сериозен вид.
" Сиера, заслужавам да знам защо се прибра така! " Тросна се той.
" Казах му всичко, говорихме, след това спахме прегърнати цяла нощ и ми каза, че ме обича, при което и аз му отвърнах. Тогава мислех, че е възможно да му простя и тогава той ме срещна с Лора и Дженифър, аз не скрих нищо от тях, защото му се ядосах, а и на тях също. Случиха се разни неща там и като ме остави пред вкъщи го попитах дали наистина в обича и той замълча, и нали знаеш, че мълчанието е знак за съгласие и така. Стана ми тъпо и се разревах! Това е! Край на историята! " Казах го много бързо.
" Еха! " Каза той.
" Да знам. Мога да напиша книга! Разпитвай него за още подробности! " Отвърнах му и стигнахме до езерото.
" Не вдига! " Каза възмутено той.
" Как така? " Учудих се. " Между вас информацията се разпространява по-бързо от Хепатит Б. "
" Забавно! " Каза той, но всъщност не се смееше. " Не съм го чувал. Опитвам се да се свържа с него, но се включва гласова поща. "
" Каза, че ще говори с Дженифър, като ме остави вчера. "
" Дали не го е заключила в мазето и не го измъчва? " Каза той, а аз се засмях.
" Заслужава си малко бой! " Свих раменете. Погледнах напред. Край езерото имаше хора, които си бяха запали ли огън и бяха насядали на маси.
" Ако ти кажа, че съжалявам ще ми се развикаш и... " Прекъснах го.
" Джон, я ела! " Спряхме и го дръпнах настрани. Бях убедена, че това са нашите хора. Не че имах нещо против да са тук, но говореха нещо за нас.
" И ще ти разваля деня, а ти каза, че... "
" Джон! " Отново го прекъснах.
" Ти каза, че това не ти е... "
" Мамка му, млъкни! " Извиках. Застанахме зад едно дърво, точно зад тях.
" Какво? " Попита ме той.
" Шшшт! " Казах и му посочих напред.
" Това те ли са? " Попита ме.
" Да и говорят нещо за нас, но не мога да чуя от дишането ти. "
" Да спра да дишам ли искаш? "
" Просто млъкни! " Казах му.
" Дали беше добре, че не поканихме Сиера и Джон? " Попита Дерек. Чувах ги доста приглушено.
" Ще се оправят! " Каза Ашли. " И без това и двамата са много странни напоследък! Джон страни, а Сиера - Сиера само се разправя с някой. По-добре ни е без тях! " Това беше удар под кръста.
" Стой! " Каза Джон и ме хвана, когато ме видя, че тръгвам напред.
" Ашли! Сиера ти е най-добра приятелка! " Извика ѝ Дерек. " А и няма ли да се разсърдят, като разберат? " Попита той.
" Нали се разбрахме - никой няма да качва нищо! Всичко, което снимахме си остава в галериите ви! Не искаме да разберат! " Припомни им тя.
" Държим се гадно, хора! Не беше редно да го правим! Поне трябваше да ги поканим! " Продължаваше да се възмущава Дерек.
" Остави ги! " Замахна с ръка едно друго момче. " Не е като да го правим за първи път... " Добави той и нататък не чух какво каза.
" Ела! Да ги оставим! " Каза Джон и тръгна да се връща. Стана му тъпо определено.
" Не! " Казах аз.
" Добре ни е без тях и без това! Като дойдат вечно има някакви драми - не може да си говорим спокойно на разни теми, защото на някой си са му болни. Айде стига! " Извика Ашли.
" Да, но ние повдигнем ли някоя тема, която на теб ти е болна да не би да продължаваме? " Ядосах се и се показах. Те се стреснаха.
" Какво правеше там? " Попита ме Ашли.
" Правехме! Ела, Джон! " Казах аз, а той се показа.
" Какво правите тук и как разбрахте, че сме тук? " Попита отново Ашли.
" Не знам нали уж всичко ще се пази в тайна, за да не разберат Сиера и Джон, и да се сърдят. " Направих гримаса.
" Съжалявам! Нямах предвид това! Нямах предвид всичко, което казах! " Каза тя.
" А какво имаше предвид? Като се появихме и изведнъж не е това, което изглежда. "
" Наистина не е така! "
" А какво е? " Попитах.
" Ашли не те бива да лъжеш! " Каза Дерек.
" Млъкни! " Изсъска му тя.
" Добре разбирам, че имам ужасен характер, разбирам и това, че не съм близо до вас и нямам възможност да съм до вас всеки ден и всяка седмица... Ама по дяволите, защо брат ми? Защо Джон да страда? " Попитах ги.
" Виж... Ще обясня всичко! " Каза тя.
" Това беше удар под кръста! " Каза Джон.
" Няма смисъл! Ето ни го колко е приятелството! Хайде Джон! " Казах аз и тръгнахме надолу.
" Почакайте... " Развикаха се те.
" Как беше? Приятели - предатели? " Развиках се и продължихме надолу. Когато бяхме достатъчно далеч от тях, най-накрая казах нещо.
" Казах, че няма да се ядосвам, но се. Добро начало! " Измърморих аз. " Видях колко са ни приятели 'приятелите'. Може ли да стане по-зле? "
" Всъщност може. " Каза той.
" Знам, че може. " Изрепчих се.
" Каза без нерви! " Напомни ми.
" Не се ядосвам! Спокойна съм! " Казах аз.
" Защо каза, че поне с мен да не се държат така? " Попита ме той, след известно мълчание.
" Защото не го заслужаваш и не правиш нищо нередно. А и аз съм далеч, и имат оправдание да не ме искат в групичка вече. "
" Аз ги игнорирах! " Каза той.
" Защото тренираш и те го знаят. "
" Така е! " Съгласи се. " Но все пак не ме оправдава. " Добави той.
" Ти не правиш нищо нередно! " Казах аз.
" А и мисля, че Ашли ме харесва. " Каза той бързо, а аз се стъписах.
" Моля? " Изпищях. " Ти не я, нали? "
" Не знам. " Каза той, а аз го ударих.
" Ил! Тя ми е най-добра приятелка! Аз никога бих го направила! Как ще се чувстваш, ако го направя аз? Да излизам с най-добр..." Спрях и започнах да се смея.
" Сиера, точно това направи! Излизаше с най-добрият ми приятел! " Каза той. Аз се засмях още по-силно, защото наистина не се осъзнах какво говорех.
" При мен беше различно! " Размахах пръст.
" И с какво? "
" Аз знаех, че със сигурност го харесвам. "
" А да, затова близо готино един път беше на така, а друг път на онака. Не че сега е по-различно! " Вдигна рамене.
" Ей! " Извиках през смях.
" Така е! " Съгласи се.
" Ти си тъпак! " Казах му.
" Знам! Престани да го повтаряш! " Каза той и започнахме да се смеем.
" Беше гадно от тяхна страна! " Казах аз.
" Много при това. Разчиташ на тях цял живот, споделяш им всичко и най-хубавите ти спомени с тях, и накрая да получиш това. " Каза той, а аз се натъжих леко.
" Ами ако ние правим нещо грешно? Ако в нас е проблема? "
" Нали знаеш, че за всичко, което ни с е случва не е задължително да сме виновни ние? " Попита ме.
" Така е, но... Трябва да си променя характера! Държа се ужасно! " Сведох глава.
" Ей! " Спря ме той. " Защо нарушаваш златното си правила? Никога не се променяш, заради никого! Забрави ли? Ако не те харесват такава, тогава... Те губят! " Довърши.
" Ами с теб какво ще правиш? Аз лесно си намирам приятели! Ти ще седиш сам! " Казах аз, а той ме удари.
" Ей! " Извика той и се засмяхме. " Добре, че съм аз, че да те държа в крак с всичко случващо се тук. Без мен си за никъде! А и това, че си ми сестра ти отваря врати навсякъде! "
" Или по скоро, защото аз съм ти сестра? " Скръстих ръце.
" По-добре бягай, ако не искаш поредния счупен нос! " Предупреди ме той, а аз се засмях.