New girl in the city

Chapter 9

Тя продължаваше да ме гледа все така втрещено , което започваше да ме изнервя.
- О боже Грейс та ти си изживяла толкова много , на толкова малки години .
- Точно за това не говоря за себе си Ели , не искам да ме съжаляват. Това е унизително.
- А как спря с наркотиците ?
- Кой е казал , че съм ги спирала ? Просто намалих дозата и периода на вземане. И нито дума на никой  за тези неща. - казах
- Добре де .
- Лельо сънувах кошмар , може ли да остана при теб ? - чух сънения глас на Скай . Обърнах се и я видях на стъпалата търкайки очи с една ръка и държейки мечока си с другата. Възхищавах й се дълга до кръста черна коса и кафяви очи.
- Искаш ли да спиш при мен ? - попитах
- Да.  - отвърна тя. Взех я на ръце и я качих в стаята ми . Ели дойде с нас. Попях й и тя заспа легнахме на леглото ми. Ели отиде в стаята за гости и легна.
*На сутринта*
Събудих се и заварих Скай гушната в мен. Тази нощ спах спокойно. Станах и тихичко се оправих. Излязох и отидох в стаята , в която спеше Елия. Тя беше будна . Безшумно слязохме в кухнята , за да пием по едно кафе . Когато слязохме видях Даяна и Шелдън вътре .
- Добро утро. - каза Елия
- Добро - отвърнаха с усмивки.
- Е днес както обикновено след училище съм на работа . - казах.
- Добре . - каза Шел сипвайки кафе на мен и Ели.
- Защо Скайлър не е спала в леглото си снощи ? - попита Даяна
- Защото се събуди към десет и каза ,че има кошмари. Затова спа при мен. Проблем ли има Даяна ?
- Да , тя трябва да спи в леглото си и да се учи , че някой ден няма да има кой да я гушне след кошмар Грейслин Пиърс Адамс.
- Виж не знам защо си ми бясна , но ако има нещо ми го кажи в очите.
- Тази вечер ще си поговорим
-  Щом искаш. - Казах и дръпнах Елия към вратата .
ГТМ
Е малка Грейси , мислеше , че ще избягаш от Майк ? Не . Съвсем не . Ако се появят в края на месеца , когато е време за заплати, ще се шашне и ще напусне. Не става.  Ще е в по - подходящо време. Как можа Илън да ме предаде ? И да я учи ? Как? Както стоях в кабинета си и гледах снимката Й на бюрото ми влезе Евън най - добрия ми приятел и дясната ми ръка.
- Какво става Майк ?
- Нищо
- Толкова си луд. Защо гледаш снимката й толкова рано ?
- Не разбираш .
- Ами щом не разбирам ми обясни.
- Виж Еван тя е една от най - добрите. Знае неща , които дори самият аз още не знам. Преди беше лесно , беше малка и наивна и я исках само заради тялото , но нещата се промениха . Влюбих се Еван . В нея в онази малката. Чувам , че след смъртта на Илън е спряла да тренира. Това не е правилно тя се усъвършенства прекрасно. Влюбен съм , но искам да всея страх у нея страх , за да я контролиран и да не ме напусне.
- Какъв страх Майк ? Та тя дори не иска да те види.
ГТГ
С Ели стигнахме в училище. Два дни не съм мяркала София . И по - добре. Чудех се за какво ли иска да говорим Даяна. Докато се усетя денят мина. Дойде време да се прибирам. Прибрах се Скай и Шелдън бяха легнали. Даяна ме чакаше в хола. Седнах до нея
- Е за какво искаш да говорим ?
- Виж Грейси не мога да приема , че порасна , за мен си още малка и факта , че не е така ме изнервя. Още повече ме ядосва факта , че трябваше да пораснеш бързо . Бременността ме изнервя още повече. Затова не се ядосвай моля те.
- Спокойно Ди . Искаш ли да чуем мама ?
- По - късно сега искам да обсъдим рождения ти ден все пак е след 2 седмици .
- Ами нищо особено през деня с вас , вечерта с Ели и още няколко приятелчета
- Добре.
- А сега кажи защо Хари и Шелдън не се разбират
- Предполагам знаеш с какво се занимава Стайлс ? - попита а аз кимнах- Е преди и Шелдън беше в тяхната банда , иначе от къде мислиш ще си позволи тази къща . И тогава дойдох аз забременях със Скай и той се отдръпна затова.- седяхме още малко и легнахме. На сутринта се събудих и тръгнах за училище. Ели ме чакаше отпред. Влязохме . Изкарахме часовете и дойде време за работа. Стайлс и другите влязоха .
- Е как мина онази вечер на Фермата ?- попитах правейки им поръчките
- Ами голям купон - каза Хари.
- Е радвам се - казах.
- Грейси искам да поговорим - каза Зейн дръпнах го в склада - Искаш ли тази вечер да излезем аз ти и Стайлс ?
- Може - казах. И се върнах на бара.
ГТХ
Исках тази нощ да изляза с Грейслин и да говорим. Не нещо сериозно. Просто , за да я опозная. Зейн ще я уговори. Дръпна го към склада . Върнаха се и Зейн седна до мен. Телефона извибрира в джоба ми и го извадих , прочетох съобщението от Зейн
" Готово , довечера на Фермата , тя ще те чака ". Какво е направил ?
Как я е обедил ?.
ГТГ
Свърших работа . Прибрах се изкъпах се и тръгнах към фермата . Уговорих Зейн да ми донесе кристали . След тридесет минути ходене стигнах фермата. Получих съобщение от Зейн .
" Пратих ти поръчката по Хари , съжалявам на семейна вечеря съм няма да дойда " супер . Сега ще съм със Стайлс . Ужас.  Той дойде . Изгаси двигателя и дойде до мен.
- Е Адамс. Как си ?
- Ами добре съм.
- Жалко , че Зейн е със семейството си. Ела да те прегърна . - каза и ме придърпа в прегръдка. Очудих се от жеста му , но му отвърнах. Усетих , че пъхна малкото пакетче в задния ми джоб. Влязохме във фермата имаше две останали шишета водка от онази вечер.
- Е Грейс как мина денят ти ? - попита
- Сравнително добре , а твоя ?
- И моя. - седнахме на пода . Отворихме едното шише и запалихме по цигара. - А ти от кога ВЗИМАШ ?
-15 годишна.
- 2 години ?
- Дам.
- Кога е рождения ти ден?
- След две седмици мисля да сме аз , Стейси , Елия , Зейн , Найл , Лиам , Луи , Бела , Криси. Ако искаш и ти ела .
- Може , а искаш ли да го направиш тук,?
- Да може.
-  Разкажи нещо за себе си?
- Няма много за разказване.
- Подозрителна си
- аз?
- Да същата. - смяхме се , говорихме си , когато телефона ми извибрира, погледнах го и имах съобщение от непознат номер.
" Как си красавице , спиш ли ?" Кой пък беше това ? Докато се чудех , последва и второ.
" Нима ме забрави ? Нима забрави батко Майк ?" След това съобщение сякаш не бях в тялото си. Тръпки ме полазиха . Вцепених се. Ударих телефона си в отсрещната стена. Сякаш тук бе само едно тяло
- Грейс , какво стана ? Кой беше? Какво ти написа ? - слабо чувах гласа на Хари на преден план беше пищенето в ушите ми . Всеки детайл от случката с Майкъл ми мина като на лента пред очите. Зрението ми се замъгли и се свлякох по стената. Седнах на земята. Извадих плика от задния ми джоб, начертах две линии и ги дръпнах. Вече бях по - добре . 
-Грейс , кой беше ?
- Никой важен , време е да се прибирам , ще ме закараш ли ?
- Разбира се. - каза. Станахме и ме закара вкъщи. Прибрах се и легнах.