Г.Т.Minho
Тъкмо излязахме от кафенето.
Jisung: Сега на къде?
Minho: Ами не знам. Ако искаш може да отидем на кино
Jisung: Доообре
Пред киното.
Minho: Харесваш ли страшни филми?
Jisung: Ами не много.
Minho: Ами проблема е, че сега дават само обратно броене.
Jisung: Ами нищо. Да вземем билети и да влизаме.
Minho: Ами добре
Взехме билетите и седнахме най отзад.
След 6 минути реклами филма започна. От далеч се виждаше, че Jisung е притеснен.Още в началото умря човек и Jisung се сви на топка.
Дойде и главната част от филма и Той изкрещя.
Аз го помилвах по гърба за да се успокои. Той беше с насълзени очи. Явно страшните филми не му понасят.
Minho: Искаш ли да те прегърна?Той поклати бързо глава.
Аз се доближих до дръжката на стола.
И преметнах едната си рака през гърба му а другата си рака я сложих пред градите му. Стомаха ми бе притиснат към дръжката, но предпочитах да го превръщам.След края на филма Jisung бе заспал. Спеше толкова сладко и не исках да го будя но пък ако го зарежа тук ще е още по гадно.
Minho: Jisung филма свърши.
Докато казвах това го милвах по главата след като се разбуди и стана предложих да го закарам и той прие то и аз да съм ще приема все пак туко що се събуди.
Закарах го и се прибрах у нас.
---------------------
(´∩。• ᵕ •。∩')
YOU ARE READING
The voice in my head {Changlix} [Завършена]
RandomChangbin е обикновено момче което един ден се запознава с някакви приятели а неговия най-добър приятел. Сближава се с единия от тях и една сутрин разбира че може да чете мислите на на този човек. Както и то може да чете мислите на Changbin. Приятно...