Глава 2

785 20 5
                                    

Щом Джаксън се настани до мен въздишах. Ще бъде трудно! Извадих учебника си по Химия, защото знаех, че той не носи. Отворих на произволна страница и го погледнах.

-Кои уроци не знаеш? - попитах

Той ми ги посочи и започнахме.

Беше странно, защото горе-долу бързо схващаше нещата.  От време на време се разсейваше.

Погледнах часа и видях, че е 16:57. Библиотеката всеки момент трябваше д затвори.
И аз трябваше да се прибирам.

-Ам, Джаксън аз трябва да тръгвам и библиотеката ще  затваря скоро. - казах аз и се изправих, а той след мен.

-С едни приятели ще се събираме в Старбъкс. Искаш ли да дойдеш? - попита, а аз се съгласих. Дано татко да не се притесни.

-Добре, но трябва да отида до нас. - казах и той кимна.

Излезнахме и се насочих към спирката. След малко щеше да спре автобуса.

-Елизабет! - извика Джаксън, а аз се обърнах към него. - С мотор съм, ако искаш да те закарам и после да отидем заедно? - попита, а аз го изгледах странно, но все пак кимнах.

Тръгнах към него и щом стихнах той ми подаде каска. Джаксън също си сложи и седна на мотора. Аз се настаних зад него и съвсем леко сложих ръце на кръста му. Той запали мотора, но не тръгна, а вместо това каза:

-Ако не искаш да паднеш се дръж по-здраво! - каза, а аз увих ръцете си около кръста му.

Казах му адрес и той потегли. След като стигнахме, му казах да изчака отвън, а аз влязох вътре. Баща ми ме посрещна.

-Къде беше, Бети! - попита ме. - И кой е това? - каза и с поглед посочи момчето отвън, което се беше облегнало на мотора си и си гледаше телефона.

-Бях в училище, а това е едно момче, на което помагам. - обясних му.

-Добре, ще излизаш ли?

-Ако искаш ще ки остана тук. - той кимна. -Джаксън, да го оставим за друг път! - казах, след като излезнах. Той само кимна, запали мотора и тръгна.

И той си тръгна, както и Джейсън! НЕ! Няма да мисля за него!

Влезнах обратно вкъщи и се качих в стаята си!
Видях снимката ми с него на секцията ми!

Всичко тук ми напомня за Джейсън! Защо трябваше да става така? Защо, по дяволите?

--------------------
Съжелявам за закъснението на главата и за това, че е кратка.
💘💘




vote/comment

Destiny?Onde histórias criam vida. Descubra agora