Destiny?

Глава 12

Колата на Джаксън беше на паркинга.

Пристъпих прага точно когато звънеца би. Побягнах към стаята и след по-малко от минута бях пред нея. Влезнах и се успокоих, че госпожата още не е дошла! По най-бързия начин седнах на чина си и си извадих химикалка и тетрадка, а точно тогава учителката влезна.

(45 мин. по-късно)

Еее най-накрая би звънеца. Излезнах и се запътих към четвъртия етаж понеже имах история. Точно след като изкачих стълбите и се озовах на четвъртия етаж видях неприятна гледка. Джаксън и Кейси си говореха в единия край на коридора. До колкото знам тя беше бившата му. Минах покрай тях, но очите му не се отделиха от нейните. Отидох до шкафчето си, а след малко шкафчето до моето се отвори от красиво момче. Очите му срещнаха моите и се обърна към мен.

-Здравей! Аз съм Сам!-каза той, а гласът му....боже ще припадна!

-Ъъъ....здравей! Аз съм Елизабет, но може да ми казваш Бети или Елиза. - усмихнах се в негова посока, а той ми отвърна.

Обърнах се да си взема другия учебник, а в това време чух първия звънец. Затворих и заключих шкафчето си и се обърнах към Сам.

-Е, аз ще тръгвам и се надявам да се видим пак! - отново красивата му усмивка се появи на лицето му.

-Аз също! - казах.

Той се наведе леко и целуна бузата ми след което тръгна. Осъзнах, че седя и се усмихвам идиотсти. Добре това беше доста странно! Едва го познавам, а вече целувки? Уоу!  Разтръсках глава и се огледах. Джаксън гледаше към мен със стисната челюст. Какво пък направих сега? Минах покрай него и се отправих към стаята по математика.

****
Страшно много съжелявам, че главата е толкова кратка! Наистина нямам време, но ще се опитам да кача възможно най-скоро😊💕